Един мъж имал нужда да бъде избръснат и подстриган. Ето защо той посетил местната бръснарница. Заговорили се двамата с бръснаря и така неволно се стигнало до темата за Господ. В този момент бръснарят рекъл:
-Изобщо не вярвам, че има Бог.
-Защо не вярваш в него? -запитал мъжът.
-Защото, ако имаше Господ, нямаше да има толкова много болни, бедни и страдащи хора по света! Ако Бог съществува, човечеството нямаше да познава ни болка, ни страдание. Не мога да си представя любящ Бог, който оставя нещата такива.
Като чул мнението на събеседника си, клиентът се смълчал, тъй като не искал да участва в яростни спорове и да противоречи на бръснаря. Щом бил избръснат, той тръгнал да излиза. Изведнъж обаче съзрял пред себе си брадясал мъж и рекъл на бръснаря:
-Мисля, че бръснарите не съществуват!
-Какви ги говориш! Тогава аз какъв съм според теб? -изумил се на коментара бръснарят.
-Убеден съм, че бръснарите не съществуват, защото ако имаше такива, по улиците нямаше да бродят обрасли хора като онзи човек.
-Виж, човече, проблемът не е в бръснарите, а в това, че хората не идват при тях! -заявил бръснарят.
-Съгласен съм! И аз това казвам за съществуването на Господ! Бог има, но хората не го търсят и не се опитват да стигнат до него. Ето защо светът е пълен с болка и нещастие.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
https://noviniplus.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0/Поука е урок, извод, заключение които се извличат от дадена история или събитие. Може да се разглежда още като наставление или съвет. Среща се като израз извличам си поука. Някои примери за поуки са По-добре късно, отколкото никога, Не съди за книгата по корицата, Посрещай по дрехите, изпращай по ума и много други. Поуките се срещат много често в детската литература – приказки, басни и разкази.
Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg
373
