Един дядо пишел нещо на парче хартия със стар и неугледен молив. При него дошла малката му внучка и полюбопитствала:
-Какво правиш с тази грозна и разпадаща се писалка, дядо? Искаш ли да ти подаря нова?
При тези думи възрастният мъж се замислил и предложил на момиченцето да седне при него, за да му разкаже приказка.
https://noviniplus.com/%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/-Знаеш ли, детето ми? - подел старецът. - Този молив е много по-специален, отколкото ти предполагаш. Всъщност той има няколко важни качества, които ако ти съумееш да придобиеш, ще живеещ в хармония и разбирателство със себе си, както и с останалите хора.
На първо място, този молив може да свърши чудесна работа, но само ако е управляван от ръка. Така е при хората - ние сме способни на много дела, но трябва да сме наясно, че това би могло да се случи единствено с Божията повеля.
Както сама си забелязала, често пъти се налага моливът да бъде подострен. Това може и да му причинява болка, но той търпи, защото след това пише още по-добре. При хората също е така-нерядко ни се случват неща, които ни причиняват физическа или душевна болка, но пък това е за добро, защото след това изпитание сме още по-силни. Този молив си има и гумичка, за да може, когато изпише нещо погрешно, да заличи следите. Ти също трябва да действаш като него, когато сбъркаш. Постарай се да признаваш грешките си и да поправяш стореното.
Обърни внимание и на друго. Не външният вид е най-важното при молива. Той може да изглежда зле, но ценен е неговият графит. С хората също е така - по външния вид не може да се съди за тяхното вътрешно богатство. Безспорно най-ценното качество на тази писалка обаче е това, че винаги оставя следа в помощ на някого. И човек трябва да живее по същия начин-да оставя след себе си послания и с тях да прави светът по-добро място.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
https://noviniplus.com/%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0/Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия. Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg
415
