След сватбата си младо семейство заживяло при родителите на съпруга. От този ден домът им се превърнал в същинско бойно поле. Никой от обитателите на къщата нямал и минута спокойствие. Свекървата и снахата вечно се карали за някоя дреболия.
Не може ли да се разберат по нито един въпрос. Едната казвала, че се готви по един начин, а другата – по друг. Каквото и да направела снахата, свекървата все я коригирала. И така никога не успявали да стигнат до съгласие. Младият съпруг обичал и двете важни жени в живота си и затова не искал да взема страна в дребнавите им спорове. Но бил мъдър и лесно се сетил как да върне спокойствието у дома.
https://noviniplus.com/%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/След поредния скандал викнал жена си и казал, че това положение не може да продължава така. Предупредил я, че е намерил ново жилище, където да се преместят. Но ще се наложи любимата му да почака 4 месеца, докато той и родителите му съберат пари за новия дом на младото семейство.
-Моля те, не се карай с майка ми! Бъди по-отстъпчива и смирена. Нека сме в добри отношения с родителите ми, за да ни подкрепят финансово и по-бързо да се изнесем - помолил мъжът.
Щом чула добрата новина, младата снаха се изпълнила с надежда. Окрилена от идеята за новия дом, тя се вслушала в съветите на мъжа си и спряла да противоречи на свекърва си. В следващите дни майката на мъжа й се опитала да й направи забележка за някои работи. Снахата запазила самообладание и само се извинила, без да предизвика спорове. Обещала пред свекърва си, че ще се вслушва повече в нейните напътствия.
Когато ситуацията се повторила многократно, а снахата все така спокойно реагирала на критиката на свекървата, възрастната жена изгубила желание да ? се кара. След няколко седмици в дома най-после настъпила тишина, а двете дами дори започнали да се разбират. Нещо повече – те започнали да пият кафе заедно като първи приятелки и да си бъбрят по женски. Неусетно минали 4 месеца и младият съпруг запитал жена си дали е готова да се изнесе в новия им дом? Не ни трябва да се местим никъде, та ние си имаме най-хубавия дом и семейство! - отвърнала младата снаха.
Притчата за снахата и свекървата ни напомня, че в живота можем да изпаднем в ситуация, която ни кара да се чувстваме зле. Преди да обвиняваме другите за положението си обаче, можем първо да се опитаме да променим себе си. По-лесно е да променим собственото си отношение към нещата, отколкото другите. Най-лесно пък е да се скараме с някого. Но по-мъдро е да запазим самообладание, да проявим разбиране, търпение и дисциплина.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
https://noviniplus.com/%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0/Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия. Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg
1715
