В трамвая пътувал сърдит мъж. Докато се возел, гледал намръщено и през има му минавали сало лоши мисли:
-Градът е толкова мръсен! Хората са невъзпитани, досадни и всички до един за измамници. Жена ми е мързелива и само ми харчи парите за глупости!
Докато намусеният господин се оплаквал наум, до него, както обикновено, стоял неговият ангел-хранител. Верният му пазител и този път бил готов да изпълни желанията на своя човек. Затова той слушал внимателно мислите му и ги записвал. След като като погледнал записките си обаче, ангелът се изненадал:
-Хората могат да пожелаят в мислите си толкова прекрасни неща, а винаги само лошотия им е в главата. Но щом това са желанията на моя човек, аз ще му пратя това, за което той си мисли…
Притчата за лошите мисли ни напомня, че светът около нас е огледало на нашите мисли. Каквото имаме в ума си, това и виждаме. Ангелът ни призовава да бъдем добри и с положителни мисли, за да привличаме успеха и доброто в живота си.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
https://noviniplus.com/%d0%bf%d0%be%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%80/Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg
394
