В тази статия ще ви представим един прекрасен десерт, на който да се насладите - домашни лимонови бисквити, предават от actualno.com. Продукти:
2 чаши масло
1 чаша пудра захар
3 1/2 чаша брашно
1/2 чаша царевично нишесте
2 супени лъжици лимонова кора (около 3 лимона)
1 супена лъжица ванилов екстракт
За горната част:
1 чаша пудра захар
2 1/3 супени лъжици лимонов сок
2 чаени лъжички лимонова кора
Приготвяне:
Загрейте фурната. Покрийте тава с хартия за печене. В голяма купа разбийте маслото и 1 чаша пудра захар с електрически миксер на средна скорост. Разбъркайте брашно, царевично нишесте, лимонова кора и ванилия и разбъркайте добре. Оформете тестото на топчета и ги поставете върху подготвения лист бисквитки на разстояние, за да се уголемят без проблеми.
Печете в предварително загрятата фурна за 9 до 11 минути, или докато ръбовете леко покафенеят. Оставете бисквитките да почиват за 2 минути. За глазурата разбъркайте 1 чаша пудра захар, лимонов сок и кора в отделна купа. Ако сместа е твърде гъста, добавете още лимонов сок. Ако е твърде тънка, добавете пудра захар, за да се сгъсти. След като бисквитките се охладят, потопете върховете в глазура и ги поставете обратно върху пергаментната хартия. Дайте на глазурата 15 до 30 минути да стегне. Бисквитките ще трябва да бъдат оставени за поне 24 часа за глазурата да изсъхне напълно.
Бисквитата е популярно в цял свят сладкарско изделие на база брашно, което обикновено се консумира за десерт или като лека закуска между храненията. Най-често се приготвя от пшенично или овесено брашно, добавени захар, мед или подсладители, както и шоколад, ядки, стафиди, плодове или друг пълнеж. В България бисквитите са любим сладък десерт. Често се комбинират с чай, кисело мляко, прясно мляко или сладко.
Думата „бисквита“ произхожда от латинските думи „bis“ – двойно и „coquere“ – да сготвя, което буквално означава изпечени, сготвени два пъти. Името идва от начина, по който са приготвяни бисквитите в началото – първо са изпичани във фурна, а после изсушавани на слаб огън. Сведения за първите бисквити има от преди 7 век. Те са били съвсем обикновени и неподсладени. Изпичани са в изстиващите пещи след хляба и да използвани като дълготрайна храна. Персийците първи започват да прибавят яйца и масло към бисквитите, за да омекотят сместа, както и плодове или мед, за да я подсладят. Тогава разпространението на това тестено изделие става по-масово.
https://noviniplus.com/%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%bc-2-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0/Един от най-ранните видове бисквити е т. нар джинджифилова бисквита (сладкиш с мед или петмез, подправен с джинджифил), представена в Европа от арменски монаси през 992 г. Първоначално бисквитата наподобявала гъста и лепкава, подправена с джинджифил, субстанция. Продуктите, необходими за тези бисквити, внезапно оскъпили направата им, затова дълго време се използвало остатъчното тесто от хлебопекарните. След мюсюлманското нашествие в Испания, а по-късно и кръстоносните походи, допринесли за развитието на търговията с подправки от Изтока, нови рецепти и методи на готвене пристигнали в Европа. През Средновековието бисквитата вече била сладка паста от изпечен натрошен хляб или готов хляб, обогатен със захар и подправки, а после изпечен отново.
Според ранни източници от Швеция, монахините в местните манастири използвали джинджифиловите бисквити като средство за подобряване на храносмилането още през 1444 г. Първите сведения за търговия с бисквити датират от век по-късно. Постепенно бисквитите се превърнали в първостепенни провизии за нуждите на внезапно развилото се корабоплаване. Дългите и рисковани пътувания около света изисквали дълготрайна храна, способна да засити моряците, без да заема прекалено много място на корабите. През 1588 г. дневната дажба на борда на британския кралски флот се състояла от 450 гр. бисквити и 1 галон бира.

