За някои хора с по-чувствително обоняние няма нищо по-лошо от миризмата на канализация, идваща от мивката в банята или кухнята ни. Но не е задължително, за да се преборите с нея веднага да използвате химически средства, предават от actualno.com. Все пак не бива да забравяме тяхното отрицателно въздействие върху кожата ни, дихателните пътища и не на последно място подземните води. С един прост трик може бързо да се погрижите за чистотата на сифона, както и за неутрализиране на миризмата му и то по естествен път.
https://noviniplus.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%83-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%be/За да направите това, ще имате нужда от:
1/2 чаена чаша лимонов сок
1/2 чаена чаша сода за хляб или 4-5 пакетчета бакпулвер
Начин на действие:
Загрейте лимоновия сок. Добавете содата и я оставете да се разтвори бавно в него. Разбъркайте добре сместа с лъжица. След това бавно я изсипете в сифона и я остави да кисне в продължение на 10 минути. Накрая изплакнете мивката с топла вода.
Каналите са изкуствени водни пътища, обикновено свързващи съществуващи езера, реки или морета. Напоителните и отводнителните канали са предназначени за транспортиране на вода и исторически предшестват плавателните канали, използвани от кораби и други плавателни съдове.
Най-старите известни канали са строени в Месопотамия около 4000 пр.н.е. Големият китайски канал е най-големият канал в античността. След 14 век с мрежа от канали се отводняват големи райони в Нидерландия. В началото на Индустриалната революция каналите са важно средство за транспорт на стоки и суровини преди развитието на железниците. През 19 век конкуренцията на железопътната мрежа, а през 20 век и на пътищата правят каналите неудачни за масов транспорт и много от тях западат. Съвременна тенденция в някои области на Западна Европа е живописни канали от зората на индустриализацията да се обновяват и да се използват за разходки с лодки.
https://noviniplus.com/9-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82%d0%b1%d0%bb%d1%8a%d1%81%d0%ba%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%83-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b0/В зависимост от предназначението им каналите се делят на водносилови, напоителни, отводнителни, плавателни, за сваляне на дървен материал, рибовъдни, за спортни цели и комбинирани. Скоростта на водата в напоителните канали е по-малка от тази на силодобивните: тя се движи в границите от 0,5 m/s до 2 m/s. При по-малки скорости има опасност от затлачване и обрасване с растителност, а при по-голяма скорост – от разрушаване на стените и дъното на канала. При по-големи скорости е необходимо да се направи облицовка на канала. Облицовка се направи и при големи загуби на вода по трасето.
Поливните канали са надземни и подземни. Така например от язовир Копринка до Стара Загора е изграден главният канал на напоителната система за напояване на полетата край Стара Загора с дължина 26 km, който минава и под Средна гора в тунел с дължина 13 km. В Стара Загора поради по-малката надморска височина е изградена ВЕЦ.
Плавателните канали могат да бъдат сладководни и морски, като съединяват реки, езера и морета, и са разчетени за различни видове транспортни средства – от малки лодки до огромни транспортни, военни и пътнически кораби. Плавателните канали се разделят на открити и шлюзови. Откритите съединяват водни площи с еднакво ниво на водата, а шлюзовите съединяват водоеми с различно ниво на водата или преодоляват препятствия като например планини. От откритите канали най-известни са Суецкият и Коринтският канал, но много по-голям брой са шлюзовите канали. При тях корабите могат да се повдигат от ниските участъци към високите и обратно. Най-известните шлюзови канали са Панамският и Килският канал. От своя страна пресноводните канали се разделят на транзитни (съединяващи няколко водоема), водоразделни (свързват водоемите на две реки), обходни и съединяващи.
