Тя е от семейство Устноцветни. Едногодишно градинско растение е, стъблата са 20-40 см високи, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни, с къси дръжки, линейни или линейно ланцетни, 1-4 см дълги и 1-5 мм широки, целокрайни. Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите нa листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4-7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото, предават от zdrave.to.
Отглежда се из градините в цялата страна. Използват се цъфтящите връхни части на растението. В химичния им състав се съдържат до 0,5-2% етерично масло с главни съставка карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол, а също дипентен и други терпени. Билката съдържа още танини и слузно вещество. Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие. Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др. В българската народна медицина чубрицата се употребява също така при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.
Градинската чубрица (Satureja hortensis) е вид покритосеменни растения от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Тя е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Пресните и изсушените листа се използват като подправка. Често се отглежда и като декоративно растение. Използва се като съставка на шарена сол.
Растенията (Plantae) са царство организми, включващо познати форми, като дървета, храсти, треви, лиани, папрати и мъхове, а според някои дефиниции и зелените водорасли. Точният брой на видовете растения е трудно да се определи, но в наши дни се смята, че съществуват 300 – 315 хиляди вида, от които основната част, 260 – 290 хиляди, са семенни растения.
Характерно за тях е наличието на целулозни клетъчни стени и извличането на необходимата за жизнените им процеси енергия от слънчевата светлина чрез фотосинтеза. При този процес те използват хлорофил, разположен в хлоропласти, на който се дължи зеленият цвят на много техни части. Въпреки това някои растения са паразити и могат да не фотосинтезират или да не произвеждат значителни количества хлорофил. Също с някои изключения, растенията се характеризират с полово размножаване, модулен и неограничен растеж и редуване на поколенията. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да започнете нова диета или да използвате каквито и да е средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!
