Ето каква е и историята за тази молитва: Гетсиманската молитва на Христос по своето вътрешно достойнство и изкупителна сила е несъмнено най-висшата от всички молитви. Заедно с това тя е безценно откровение и за Бога, и за Човека. Принесена на Бог Отец в Духа на божествената любов, тази молитва е Светлина, която никога не намалява и вечно действа в живота на света. Като исторически факт тя трае кратко, но като духовен акт на Божията любов тази молитва е започнала още отпреди сътворяването на света (вж. 1 Петр.?1:20), като не престава и до днес.
Нейното присъствие се усеща в часовете на молитва за целия свят и особено по време на Литургията. Нейната святост и величие привличат сърцата на онези, които пазят в себе си непомрачен образа на Живия Бог, пишат от pravoslavie.bg.
В тази молитва Господ е включил всичко, станало от момента на появата на Първия Адам, до последния човек, който ще се роди от жена. Така сме научени да мислим в нашата Църква (вж. Иоан 1:29; 1 Иоан 2:2). Хората, непознали битийно тази любов, не са способни да проумеят несъкрушимата енергия, която освещава през вековете всеки човек, жаден да приеме този дар.
„Небе и земя ще премине”, но делото, извършено от Христос (вж. Иоан 17:4), „не ще премине” (вж. Мат. 24:35). Тази молитва се превръща в същностно съдържание на нестихващото славословие на небесата. Тя винаги ще предизвиква възторг в духа ни; ще поражда в нас желание да отвърнем със също толкова пълна любов „докрай” – и в този век, и в бъдещия.
Молитвата е призоваване или действие, което има за цел да активира връзка с обекта на поклонението чрез съзнателно общуване. Молитвата може да бъде форма на религиозна практика, може да бъде индивидуална или колективна и да се провежда в публична или частна форма. Тя може да включва използване на думи, песен или на пълно мълчание. Когато се използва език, молитвата може да приеме формата на химн, заклинание, като официално верую или спонтанно изказване на молещото се лице. Има различни форми на молитва, като просителска молитва, смирена молитва, благодарност и хвала. Молитвата може да бъде насочена към божество, дух, починало лице или възвишена идея с цел поклонение, с искане на водачество, с искане за помощ, като се изповядат греховете от престъпленията (греховете) или за изразяване на собствените си мисли и емоции. Така хората се молят по много причини за лични облаги, за Божията благодат, за духовна връзка или в името на другите.
Някои антрополози считат, че най-ранните интелигентни съвременни хора са практикували форма на молитва. Днес повечето основни религии включват молитвата в себе си по един или друг начин; някои изпълняват акта на молитвата като обред, който изисква строга последователност от действия или поставяне на ограничение на който е разрешено да се моли, а други учат, че молитвата може да се практикува от всеки, спонтанно и по всяко време.
Източник: skafeto.com
