Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” беше единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът имаше клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната.
Производител бе на мечтаните от трудещите се маси панагюрски, смядовски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците са се извиваха опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси бяха дефицитна стока, която бе достъпна главно за „връзкарите“ и се появяваше в търговската мрежа от време на време и най-вече по празници. А и обикновените трудове хора рядко можеха да си позволят скъпото мезе.
Най-масовите т.нар. малотрайни основни марки бяха салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини, наденици „Свинска варена”, „Средногорска”, „Асеница” и др. На колбасите от най-ниския ценови клас народът им даде името „Кучешка радост”. Всичко обаче беше от истинско месо, а не като сега – купуваш салам, но не ти се и иска да знаеш какво има в него.
За деликатес се смятаха филе “Елена”, салам „България” - класически луканков салам, „Амбарица”, "Деликатесният”, луканковият „Мусала“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът, говежда пастърма, кайзер „Апетит”, филе „Арбанаси”, свински врат „Монтана”, свинско варено-пушено филе.
Предприятието изнасяше шилешко месо за арабския пазар. Разполагаше с почивни бази по Черноморието, в Котел, квартири в Пампорово, Велинград, Сопот. За работниците бяха обзаведени медицински и стоматологичен кабинет, изградени бяха спортни съоръжения.
4719
