Макрон предложи формула за старт на преговорите със Северна Македония

Как ще преговаря Скопие с ЕС и какво означава това за София
Ивайло СтанчевАвтор Ивайло Станчев 17.06.2022 Преглеждания378
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Френското председателство на Европейския съюз е предложило на страните членки формула за започване на преговори на Северна Македония за членство в ЕС, която, изглежда, удовлетворява условията на България, за да даде съгласието си и да прекрати ветото.

Формулата предвижда преговорният процес със Северна Македония да започне едва след като приоритетно в преамбюла на нейната конституция бъдат добавени промени, свързани с "граждани, живеещи в границите на държавата, които са част от други народи, включително българи". Едва след това бързо ще бъде свикана първата междуправителствена конференция, с която фактически започва преговорният процес за членство. Предложението се съдържа в пакет документи, изпратени до комисията по външна политика на българския парламент, с който "Дневник" се запозна.

Подобно предложение не е частна инициатива на Франция. Като ротационен председател на Съвета на ЕС (каквато България беше през 2018 г.) тя активно подпомага събирането на позиции на страните членки и търси компромисен вариант, който изглежда достатъчно приемлив, за да бъде предложен за окончателно обсъждане и одобряване. В случая документът засяга и 28-а държава - Република Северна Македония, която е кандидат, но не е член на ЕС, но се предполага, че тя вече е изразила принципно одобрение или е съвсем близко до това да го направи официално.

Текстът на френското председателство е само работен и има формата на анекс към друг работен документ, описващ важни промени в преговорния процес със Северна Македония, които да гарантират, че реформите и поетите ангажименти там трябва да се изпълняват бързо. Ако това не се случи, спира движението по определени групи от преговорни глави (т.нар. клъстъри) и те дори може да бъдат върнати на начална точка.

Френският посланик: Не натискаме България за Северна Македония

Преговорната група, в която са условията за защита правата на македонските граждани с българско самосъзнание, се отваря първа, но се затваря последна от всички. Според проекта на анекс би трябвало България и Северна Македония предварително или по време на заседанието на Европейския съвет след седмица да излязат с някакъв съвместен двустранен документ, свързан с прилагането на споразумението между София и Скопие. Неговият вид тепърва се уточнява.

На 23 юни (денят на срещата на върха ЕС - Западни Балкани и на началото на срещата на Съвета на ЕС в Брюксел) - ако страните членки приемат френската идея (включително за променената преговорна рамка, съдържаща още множество условности и гаранции в защита на интереса на ЕС и неговите членове) - е възможно да има среща с делегация на Северна Македония. Става дума за политическа междуправителствена конференция на ниво държавни или правителствени глави с цел представяне на стъпките за процеса за разширяване. Това не е началото на преговорния процес, а само разясняване какво трябва да направи Скопие.

Как ще преговаря Скопие с ЕС и какво означава това за София

Промяна в конституцията преди преговорите по глави, гъвкави формули за езика, българската общност (без да е записана) и борбата с дискриминацията и езика на омразата - тези положения за записани в предложение преговорната рамка на Северна Македония с ЕС и документ с проектозаключения на предстоящия другата седмица Европейски съвет, които вече са в Народното събрание.

Заедно с проекта за преговорната рамка - принципите, на базата на които се осъществяват преговорите с кандидатите - вървят и предложени проектозаключения на Европейския съвет за Северна Македония. В тях, с бюрократичен език, на практика се изпълнява българското условие същинското начало на преговорите да е след конституционните поправки в Скопие.

В преговорната рамка се отчита друга цел за европейски гаранции, каквито искаше България: т. нар. протоколи "5+1" да се имат предвид като част от Договора за добросъседство. Какво е "френското предложение" (което дори не е френско) и как точно отразява преговорите между България и Северна Македония? "Дневник" представя основните моменти от информацията, до която получи достъп.

Какви са документите и обвързващи ли са

Предложението се съдържа в пакет документи, изпратени до комисията по външна политика на българския парламент, с който "Дневник" се запозна. Подобно предложение не е частна инициатива на Франция. Като ротационен председател на Съвета на ЕС (каквато България беше през 2018 г.) тя активно подпомага събирането на позиции на страните членки и търси компромиснен вариант, който изглежда достатъчно приемлив, за да бъде предложен за окончателно обсъждане и одобряване.

Фактът, че документът съдържа вече изразявани от България идеи и са удовлетворени важна част от исканията, предполага, че той се базира на разговорите на Скопие и София, а не представлява намеса "отвън". Освен това нищо от написаното в предложението не гарантира, че то ще е окончателният вариант на преговорната рамка или на заключенията на разширяването. Причината е, че одобряването на преговорната рамка трябва да стане единодушно от държавите членки (а някои, като например Германия, имат резерви към идеята за каквито и да било изменения, изразени и тази сутрин пред "Дневник" от представител на Берлин).

На същия принцип на единодушието България и в момента блокира преговорната рамка, а с това налага фактическо вето на присъединителния процес за Северна Македония и вървящата в комплект с нея Албания от ноември 2020 г. насетне. И другата седмица тя би могла да блокира предложението. Предстои и България, и Северна Македония да изразят позицията си по текста. Предполага се, че Скопие най-малкото принципно е приело формулировките.

Позоваване на досегашните документи

"Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения остават основни елемнти в процеса на разширяването. Северна Македония трябва да продължи конструктивно да участва в приобщаващо регионално сътрудничество и укрепване на отношенията със съседните страни." Съдържат се позовавания както на Преспанското споразумение, така и на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

От Скопие ще се изисква да остане посветено на "допросъседските отношения и по-тясното регионално сътрудничество". Това включва "постигане на видими резултати и прилагането на добра воля на двустранни договори" - включително Договора за добросъседство с България от 2017 и "двустранните проколи" към него. Точните думи за протоколите обаче, изглежда, предстои да се потвърдят, както сочи бележка под линия в документа.

Това вероятно са същите протоколи, по които работят София и Скопие като споразумение за решаване на спорните въпроси. Нещо повече, "Комисията ще наблюдава отблизо напредъка на Северна Македония във всички области, като използва всички налични инструменти" и "ще се обърне специално внимание на ангажиментите към допросъседски отношения и регионално сътрудничество".

Защо не (може да) е отчетена Рамковата позиция

В документа не фигурира и няма как да фигурира Рамковата позиция на България, тъй като това не е двустранен документ, а едностранен списък с условия, по който правителството не преговаря официално със Северна Македония в момента, нито е преговаряло в последната година. Пакетът "5+1", станал основа за бъдещите "двустранни протоколи" и стъпил на Рамковата позиция, но синтезирал важни моменти от нея, се превърна в основен предмет на преговори още преди кабинетът на Кирил Петков да дойде на власт.

Всъщност налагането на ветото през ноември 2020 г. можеше да се аргументира не с Рамковата позиция (която не е обвързваща за Северна Македония), а само с Договора за добросъседство, защото той, а не позицията на правителството или декларацията на Народното събрание също от 2019 г., е обвързващ за властите в Скопие.

Общности

В този пасаж се съдържа и гаранцията за общностите, която търсеше България като текст с гаранции в преговорната рамка. Специално внимание трябва да се даде на защитата и недискриминационното отношение към граждани, които принадлежат на малцинства или общности. За да се гарантира необратимодтта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се наблюдава отблизо от Комисията, която ще докладва на редовна база на Съвета.

Освен това Северна Македония ще приеме план за действие, свързан със защитата на правата на "малцинства или общности" в името на недискриминацията им, борбата с езика на омразата, образованието, ефективните мерки, механизмите на докладване и обозначаването на отговорните институции. От форматирането на пасажа (точка 35, в частта за преговорни процедури) се вижда, че планът за действие е добавен допълнително към изискване за пътна карта с основни приоритети за реформи. Както за пътната карта, така и за плана за действие ще са в сила правила за постоянен мониторинг и обсъждане на междуправителствени конференции в хода на преговорите.

Формулировката "малцинства или общности" е важна, доколкото България избягва да говори за "българско малцинство" в Северна Македония - включително заради отправяните преди настойчиво от опозицията в Скопие (макар и сега пропускани) искания за реципрочно признаване на "македонско малцинство" от София.

Къде е конституцията

Дума, която не се споменава в самата преговорна рамка, а в момента е важна за България: конституцията на Северна Македония. За това има две причини. Първо, властите в Скопие вече изразиха готовност да поемат ангажимент и да задействат конституционния процес и това не се оспорва; спорът със София бе около това на какъв етап от процедурата ще се премахне ветото и на какъв ще се свика първа междуправителствена конференция или същинско начало на преговорите.

Второ, в проектозаключенията на Съвета вече е записано, че Съветът приветства намерението на Северна Македония да започне и постигне приоритетно "нужните конституционни промени, за да включи в преамбюла на конституцията си граждани, които живеят в границите на страната и които са част от други народи, като българи". На практика описаното в заключенията на Съвета за 23 юни 2022 г. означава, че Скопие трябва да впише българите в конституцията (т.е. включително да се гласува в парламента с две трети мнозинство) преди междуправителствената конференция, с която започват преговорите.

В заключенията на съвета се назовава, като непосредствена следваща стъпка при оттегляне на българското вето, провеждането на "политическа междуправителствена конференция" на 23 юни на ниво държавни или правителствени ръководители, за да обясни следващите стъпки след одобряване на преговорната рамка. Едва след нея ще има "без друго политическо решение и забавяне" такава междуправителствена конференция, на която да може да започне работата по същество.

Искането първо да приключи конституционният процес, а след това да започнат преговорите, бе посочено като част от работния документ на София и Скопие в интервю на Кирил Петков, след като "Има такъв народ" напусна коалицията и по който е работила и външният министър в оставка Теодора Генчовска. Досега обаче потвърждение за такъв документ нямаше.

Език на омразата

Борбата със словото на омразата и нуждата от "недискриминация" са описани в частта на преговорната рамка, където се описват основата за отваряне на преговорите. Това става, защото Скопие е постигнало "висока степен на спазване на критериите за членство", но "очаква Северна Македония да работи за пълно спазване на тези критерии и условия, да покаже стабилен политически ангажимент и да осигури пълно прилагане на ключови реформи и законодателство, особено във фундаменталните области на върховенството на закона, в частност съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност, антидискриминацията и борбата срещу словото на омразата и укрепване на демократичните институции и реформата в публичната администрация, както и икономически критерии". Подробности не са уточнени, но се предполага, че по-прецизни формулировки за борбата с езика на омразата ще има в двустранните протоколи, по които София и Скопие работят от месеци.

Венци Стефанов попари Скопие: Северна Македония е Югозападна България

"Македонски език"

Компромисът за македонския език е свързан с отчитането на позицията на България. Текстът, отнасящ се до превода на общностното законодателство (acquis communautaire) на македонски, гласи: "ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език". Конкретните промени - за езика, общностите и борбата срещу словото на омразата - са подчертани в документа като последна добавка в проекта.

Не е отразено искането от времето на последното правителство на ГЕРБ за отказ от употреба на думите "македонски език" в официални документи. Причината е, че то не е актуално от година.
Пакетът "5+1" бе изготвен и представен, докато МВнР се ръководеше от Светлан Стоев - служебен външен министър в последните два съставени от Румен Радев кабинета (май - декември 2021 г.).

В него не фигурираше споменаваното сега от външния министър в оставка Теодора Генчовска искане за уреждане на въпроса с употребата на понятието "македонски език", а фактът, че политическите разговори се базират именно на 5+1, бе публична информация, срещу която самата Генчовска не е отправяла публични критики. Нищо от описаното не означава, че България "признава" македонския език, тъй като подобна практика в дипломацията няма.

България все още ще има глас

Окончателното решение дали условията са подходящи за приключване на преговорите е на държавите членки, като се имат предвид развитията в общностното законодателство от отварянето на преговорите насетне, но и готовността за членство, се казва в документа.

Това означава - както бе известно и през изминалата година и половина след ветото - че България ще има възможност да блокира преговорите и да не допусне присъединяването на страната към ЕС, ако смята, че дадени условия не са изпълнени (а сред тях са и изброените - недискриминация, борба със словото на омразата и пр.).

При проблеми с реформите или крачки назад комисията може - включително по предложение на страна членка - да не препоръча отваряне на нови клъстери от преговорите. Тематичните клъстери, групиращи преговорните глави, са общо шест, съгласно представената през февруари 2020 г. нова методология на преговаряне. Даден клъстер не може да се затвори, ако не са затворени всички глави в него.

Нещо, което не е описано в преговорната рамка: процесът може да продължи много години, десетилетие или повече, независимо от надеждите, изразявани и в последните дни на Преспанския форум в Охрид от редица представители на Скопие, че високата степен на съгласуваност на законодателството с европейското ще съкрати работата.