Култова фолк звезда, направила едни от най-запомнящите се хитове в годините, с голяма тъга обяви фалит. Пандемията се отрази зле на бизнеса си и тя реши да вземе това тежко решение да обяви фалит. Певицата Вероника, която в последните години заряза пеенето и се беше отдала на сладкарски бизнес, реши да затвори култовото си заведение в центъра на Бургас. Тези дни тя пусна обява, че разпродава цялото оборудване и интериор, предават от show.blitz.bg.
Постът на изпълнителката на "Сериен лъжец" трогна много нейни клиенти, които с удоволствие се отбивали за нещо вкусно при нея. В обявата си Вероника обяснява, че оборудването се предлага на много ниска цена и опция за договаряне. Изпълнителката се е отказала от обекта, в който вложи много усилия и любов. Той се намира в центъра на града, но според запознати не му е провървяло и заради високите цени.
Вероника има още едно заведение в Бургас. С него нещата обаче са наред, поне засега. Veronique Restaurant посреща клиенти в хотел "Луксор", където се помещава. Със заведението за гофрети на Рони не й провървя, тя отвори втория си обект преди близо две години. Очевидно обаче не е имал същият успех, както на първото й заведение. От много време обмисля дали да не отвори обект и в столицата, но предвид краха с последния й опит, по-скоро ще задържи тази своя мечта още няколко години. поне докато ковид изчезне и спрат всякакви мерки и принудително затваряне, за каквото се говори, че ще има и тази есен.
Попфолкът, наричан още чалга, а в академичната литература и етнопоп, е музикален стил от България. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенкото. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“. Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил. Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ и я приемат за вид местна атракция.
