Култова фолк звезда обяви фалит изненадващо

Тези дни тя пусна обява
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 17.07.2022 Преглеждания594
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Култова фолк звезда, направила едни от най-запомнящите се хитове в годините, с голяма тъга обяви фалит. Пандемията се отрази зле на бизнеса си и тя реши да вземе това тежко решение да обяви фалит. Певицата Вероника, която в последните години заряза пеенето и се беше отдала на сладкарски бизнес, реши да затвори култовото си заведение в центъра на Бургас. Тези дни тя пусна обява, че разпродава цялото оборудване и интериор, предават от show.blitz.bg.

Постът на изпълнителката на "Сериен лъжец" трогна много нейни клиенти, които с удоволствие се отбивали за нещо вкусно при нея. В обявата си Вероника обяснява, че оборудването се предлага на много ниска цена и опция за договаряне. Изпълнителката се е отказала от обекта, в който вложи много усилия и любов. Той се намира в центъра на града, но според запознати не му е провървяло и заради високите цени.

Вероника има още едно заведение в Бургас. С него нещата обаче са наред, поне засега. Veronique Restaurant посреща клиенти в хотел "Луксор", където се помещава. Със заведението за гофрети на Рони не й провървя, тя отвори втория си обект преди близо две години. Очевидно обаче не е имал същият успех, както на първото й заведение. От много време обмисля дали да не отвори обект и в столицата, но предвид краха с последния й опит, по-скоро ще задържи тази своя мечта още няколко години. поне докато ковид изчезне и спрат всякакви мерки и принудително затваряне, за каквото се говори, че ще има и тази есен.

Попфолкът, наричан още чалга, а в академичната литература и етнопоп, е музикален стил от България. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенкото. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“. Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.

Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил. Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ и я приемат за вид местна атракция.