Васко Жабата взриви мрежата с решението си

"Комбайн-вършачка" счупи всички рекорди по гледане в Сърбия
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 03.09.2022 Преглеждания454
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Певецът Ангел Павлов, който изпя песента за Васко Жабата и Цеца Мецата, се отказа от музикална дейност и напусна нашумелия оркестър "Камчия". Това съобщи ръководителят на състава Борис Иванов. Припомняме, че през последния месец забравеният хит на оркестъра - "Комбайн-вършачка", счупи всички рекорди по гледане в Сърбия, Македония и дори Хърватия, предават от show.blitz.bg.

"Главният герой в песента – Ангел Павлов, който идентифицират с Васко Жабата, се оттегли. Той е на 52 години и реши да се откаже от музиката тези дни. Поради негови лични причини. Има си причини, има си и други приоритети в живота. Всеки един от нас работи нещо друго", обясни Борис Иванов, който е второ поколение музикант в оркестъра, пред "Марица". Майката на Борис – Мария, е жената, която подкарва комбайна в клипа, а баща му Иван е свирил на гъдулка в оркестъра.

Попфолкът, наричан още чалга, а в академичната литература и етнопоп, е музикален стил от България. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенкото. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“. Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.

Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил. Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ и я приемат за вид местна атракция.