Днес ще ви разкажа историята на една жена без изход! Моята история! Труден е животът ми, приятели, много труден. На 39 съм, а се чувствам на 60, уморена и отчаяна. Единствената ми надежда е Мия, дъщеря ми. Само заради нея все още се държа. Пиша до вас, защото вярвам, че ще усетите болката ми. И без това не мога да заспя. 2 през нощта е, а още съм будна. За кой ли път… Как само се промени животът ми! За дни. А имах щастливо детство. Не знаех какво е бедност и да събираш стотинки за хляб. Родителите ми бяха хора образовани, с висок морал и семейни ценности. С тях са ми най-красивите спомени.
На 21 се омъжих за Васил и вярвах, че щастието ми ще продължи. От съпруга си очаквах опора и закрила, каквато татко ми даваше. Не съм предполагала, че мъж два метра висок, стабилен и надежден, за какъвто ми се представи, ще се хване с игри на дребно. Реши да прави частен бизнес и се биеше в гърдите, че много разбира от търговия. Купуваше бяла техника втора употреба и я препродаваше. Пътуваше в командировки, поръчваше нова стока, влагаше семейни пари. С дъщеря ми бяхме последната му грижа. От печалбата на Васил не виждахме нищо. Късно разбрах, че такава никога не е имало. Мъжът ми взимал пари от приятели срещу обещана висока лихва, но не ги връщал. Каза ми го неговият приятел Миро. Дожаляло му за мен и една вечер ми сподели на четири очи. Предупреди ме да внимавам и да намеря начин да озаптя мъжа си, за да не останем един ден на улицата. Прозвуча ми като реална опасност, но не обърнах нужното внимание, защото прекалено много обичах Васил и защото усетих, че Миро ме харесва. Не можех да предам съпруга си.
Животът такъв, какъвто е: ?Чудя се как ми е минало през ума такъв голям грях да сторя
Седмица преди Мия да тръгне в първи клас, Васил изчезна. Не се прибра вечерта. Цяла нощ обикалях от тераса на тераса да го чакам най-после да паркира колата пред входа. Звънна на сутринта. Не можел да ми обяснява по телефона, но да не се притеснявам. От това „не се притеснявай” най-много ме е страх. До днес. Бяха го пребили за невърнати пари.
След час някъде се обади и Миро. Дойде направо вкъщи, да ме успокоява. Знаел е всичко, но не искал повече да ме плаши. Далаверата на Васил се оказа по-ужасна, отколкото си я представях. Опитал се да направи поредния търговски удар, взел огромен заeм, като заложил прехвърления на негово име апартамент, в който живеем. За съжаление отново се провалил със сделката. Мизерникът се прибра, колкото да си събере багажа. Изглеждаше гузен, забил поглед в земята, но нито се извини, нито поиска прошка. Превъртях от безсилие, от унижение, от потъпкани чувства. Взех една бутилка вино и с треперещи ръце я запратих по него. Той се прикри с лакът, но го уцелих право в лицето. Текна кръв от носа, от челото, по бузата му. И се строполи на плочките в коридора. Уплаших се, че може да съм го убила. Докато хвана телефона да звънна на 112, Васил се изправи, взе двата сака с дрехи и изчезна. Завинаги. Вечерта при мен дойде Миро, но аз го помолих да си тръгне. Исках да остана сама.
Скоро след това ме посетиха неговите „приятели” и ме принудиха да напусна апартамента до 10 дни. Васил вече им го бил прехвърлил за неуредените сметки. Това жилище беше единственото ни сигурно нещо. Свекърът и свекървата се съсипаха заради сина си и се махнаха от града. Преместиха се на вилата. Срам ги беше от съседите, които не спираха да говорят, че Васил е поел по лош път. Моите родители продадоха имот, с парите ми купиха гарсониера.
След 4-годишно отсъствие с Васил ни разведоха служебно. Чувам, че живеел в София с някаква. Бил добре. За нас с Мия напълно забрави. Детето ми не знае какво е месечна издръжка и бащина ласка. Тя дори отказва да й говоря за него.
През цялото време Миро беше до мен. Той е най-добрият ми приятел. Не ме остави и за ден. Пазарува, помага ми за всичко, включително за частните уроци на Мия, за да успее да влезе в езикова гимназия. Без него нямаше да оцелея. Знам, че Миро ме обича не защото съм съпругата на някогашния му приятел Васил. Обича ме като жена и ми го показва по всякакъв начин. Но аз не смея да отида по-далече. Не мога да го допусна в леглото си. Страх ме е, че отново ще сгреша и ще изгоря. А и не го обичам така, както някога обичах Васил. Оценявам загрижеността му и съм му благодарна за всичко, но толкоз. Мисля си дори, че вече не бих могла да усетя любовна тръпка, желание да съм с мъж в леглото. Отбягвам разговорите на тази тема, защото ме е страх, че ще ме напусне и без него ще ми е трудно.
Ако можех да върна времето назад, може би нямаше да бързам с женитбата. От друга страна си казвам – ама пък нямаше да имам Мия. Васил ме ограби. Отне ми мечтите и надеждите. Лиши ме от семейно щастие и от толкова простички неща като уважение и обич. Нищо не може да ме зарадва. Усмихвам се само когато видя Мия щастлива. Имам чувството, че накъдето и да поема, все ще сгреша. Защото Васил и това унищожи – вярата ми в бъдещето.
Кремена
Източник: skafeto.com
817
