30 години като пенсионер отбеляза кинолегендата Гинка Станчева, която през юни 2022 г. навърши 90.
Цели три десетилетия актрисата, срамуваща се да каже публично с колко пари изкарва месеца, чака от Министерството на културата да се сетят за нея.
И да й отпуснат персонална пенсия, каквато редица артисти, певци и интелектуалци получават за заслуги.
„Хора, които ме срещат в градския транспорт и по улиците, непрекъснато ме питат защо още нямам отпусната персонална пенсия.
Аз и самата не знам защо, така че отговор на този въпрос нямам.
Пенсията ми е малка, няма да ви казвам колко и какво, че направо е срамна работа“, сподели звездата от „Любимец 13“ по случай 3 десетилетия, откакто е освободена от театъра.
Гинка все още си спомня с болка как през 1992 г. я пенсионирали принудително и останала без работа.
„Беше ужасно! Имах чувството, че ще се самоубия. Не можех да живея без театъра и любимата публика“, връща лентата назад легендарната актриса.
Станчева живее в икономии и казва, че ако не е дъщеря й Ермелина, няма да може да се оправя със сметките, които непрекъснато растат.
От неудобство пред детето си обаче голямата звезда изкарвала студените месеци само в една стая от апартамента си, за да не разхищава топлина.
Изравнителните сметки за парно, които пристигнаха наскоро, я порязали за сетен път, но щерка й й помогнала да погаси задълженията си.
Сега актрисата се чудела как ще кара поредна зима, предвид резкия скок в цените на отоплението, съобщава retro.bg.
И досега й идвало скъпо, затова пускала само един-единствен радиатор в жилището си, при това на единица.
Миналата година Станчева призна, че по цял ден е лежала завита с одеяла и жилетки, за да се сгрява и да пести от топло.
„Чета как колеги си отиват в мизерия. Дано не стигна дотам…“, моли се звездата.
През наближаващата зима едва ли изобщо актрисата ще може да напуска апартамента си, тъй като от няколко месеца насам има сериозни проблеми с краката, предизвикани от варикозни вени.
Въпреки че се лекува при най-добрите специалисти във ВМА, Гинка ходела все по-трудно и изкарвала все повече от дните си между четири стени.
Почти цялата си пенсия пръскала за едно ходене в аптеката, за да си набави лекарствата, които са й предписани да взема.
За другите си нужди разчитала на дъщеря си, която се прибра у нас след дълги години работа в Италия, за да бъде край 90-годишната си майка.

