Личната драма на един самотен баща: Татко, имам ли майка?

Първите месеци бяха най-трудни
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 11.12.2022 Преглеждания443
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Казвам се Динко, на 32 години, и съм самотен баща на прекрасна дъщеря. Няколко месеца след като тя се появи на бял свят, жена ми ме напусна. Тогава си помислих, че преживява следродилна депресия и може би по-късно ще се върне, но се оказа, че в живота й има друг мъж. По горчив начин осъзнах, че аз съм баща и майка на малката си дъщеря. Изминаха години. Днес Симона е на десет години и вече ходи сама на училище. Въпреки че в началото ми беше мъчително да се адаптирам към новата обстановка, сега двамата живеем нормално.

Първите месеци бяха най-трудни. Останах самотен баща с невръстно дете на ръце. Ако успях да се справя, то е благодарение на родителите ми. Те са хората, които ми помогнаха да се изправя на крака. Бившата ми съпруга така и не ни потърси повече. Работя в местния завод и със заплатата, която взимам, издържам дъщеря си. Имаше моменти, в които бях на предела на силите си. Първите думи на всяко дете са „мамо“ или „тате“, но Симона каза “ баба“, тъй като тя е винаги до нея. До ден днешен не съм я чул да каже „мамо“. Веднъж, когато беше на около 4 години, докато гледахме филм, тя ме попита: „Татко, а аз имам ли майка?“

Сърцето ми скъса от болка. Как да обясниш на едно малко дете, че мама ни напусна? Да, тя има майка, но нейната майка никога не пожела да я види отново. Майка, която забрави за рождените й дни. Майка, която ни напусна заради друг мъж и която не видя първите й зъбки, не чу първите й думи, не зърна първите й стъпки. Не присъства на първия й учебен ден, нито пък стана свидетел на първия й голям успех. Толкова много ме боли. Дъщеря ми е всичко за мен. Докато съм жив, нищо няма да й липсва. Татко е тук, ще я обича и подкрепя завинаги!

Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия. Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди, но по принцип това е институция, в която междуличностните взаимоотношения, обикнвовено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица. В някои култури бракът е препоръчван или дори смятан за задължителен преди всяка сексуална активност. В най-широк смисъл бракът е приеман за културна универсалия. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (държава, религиозна или друга общност), а често това става и със специална церемония (сватба).

Хората сключват брак по различни причини, включително с правни, социални, либидинални, емоционални, финансови, духовни и религиозни цели. Изборът на брачни партньори може да е повлиян от социални ограничения на кръвосмешението, нормативни брачни правила, избор на родителите и лично желание. В някои части на света и днес се практикуват уредени бракове, детски бракове, полигамия или принудителни бракове. На други места подобни практики са незаконни или криминализирани, за да се защитят правата на жените или заради съобразяване с международното право. В развитите страни съществува обща тенденция към осигуряване на равни права в брака на жените и към признаване на междурелигиозните, междурасови и еднополови бракове, част от по-широкото движение за защита на правата на човека.
Източник: skafeto.com