Лична драма: Мъжът ми ме преби пред очите на детето

Толкова съм отчаяна
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 24.05.2026 Преглеждания478
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Толкова съм отчаяна, че не виждам изход от положението, в което се намирам. Посветих си живота на кариерата и дълго време работех съвестно и всеотдайно. Омъжих се на 30 години. Колко упреци от страна на роднините си чух преди това. Всеки считаше за свой дълг да ме предупреди, че ще си умра стара мома. Никой от тях обаче не знаеше, че имам дългогодишна сериозна връзка. С приятеля ми планирахме да сключим брак, едва след като напреднем във финансов план. Почти веднага успях да зачена дете и в седмия месец от бременността излязох в отпуск по майчинство. Можех да работя до раждането, но съпругът ми беше много притеснен за бебето и категорично ми забрани.

Въпреки това не планирах дълго време да вися на врата му. За мен винаги е било недопустимо мъжът да те издържа. Шест месеца по-късно получих примамлива оферта: лидерска позиция, голяма заплата и шанс за дългосрочно развитие. Предложение, на което никой разумен човек не би отказал. Намерих бавачка за дъщеря си, родителите ми също се съгласиха да помагат, оставаше само да съобщя новината на съпруга ми. За съжаление той не я прие добре и двамата се скарахме ужасно.

Никога не съм го виждала толкова гневен. В яда си мъжът ми блъсна вратата зад гърба си и напусна дома ни. Прибра се едва на следващия ден, пиян и побеснял. Слабо си спомням какво се случи после, но знам, че ме преби пред детето. Когато се свестих, от него нямаше и следа. Не знам и не искам да знам къде е сега и какво му се случва. Осъзнавам, че трябва да подам жалба в полицията. Цялата съм в синини, не мога да отида дори до магазина. Чудя се дали да не подам молба за развод или да търпя в името на дъщеря ми? Мама ме съветва да изчакам известно време, а аз усещам, че дълбоко в мен покълва семето на омразата…

Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия. Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди, но по принцип това е институция, в която междуличностните взаимоотношения, обикнвовено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица. В някои култури бракът е препоръчван или дори смятан за задължителен преди всяка сексуална активност. В най-широк смисъл бракът е приеман за културна универсалия. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (държава, религиозна или друга общност), а често това става и със специална церемония (сватба).

Хората сключват брак по различни причини, включително с правни, социални, либидинални, емоционални, финансови, духовни и религиозни цели. Изборът на брачни партньори може да е повлиян от социални ограничения на кръвосмешението, нормативни брачни правила, избор на родителите и лично желание. В някои части на света и днес се практикуват уредени бракове, детски бракове, полигамия или принудителни бракове. На други места подобни практики са незаконни или криминализирани, за да се защитят правата на жените или заради съобразяване с международното право. В развитите страни съществува обща тенденция към осигуряване на равни права в брака на жените и към признаване на междурелигиозните, междурасови и еднополови бракове, част от по-широкото движение за защита на правата на човека.
Източник: skafeto.com