Огромна трагедия: Самоубил се е Янко Янков, един от основателите на СДС

Според приятелите му той е скочил от шестия етаж
Ивайло СтанчевАвтор Ивайло Станчев 10.06.2023 Преглеждания619
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Починал е един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по соц. време, професорът по право Янко Янков.

Той стана широко известен в зората на демокрацията с призива си „кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените", пише 24 часа.

Приятелите му пишат във фейсбук, че е скочил от шестия етаж.

Правозащитникът Вихрен Михайлов сподели на 4 юни във Фейсбук:

„Стих в памет на моя приятел, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази сутрин, след извечната битка за Справедливост!

Той системно публикуваше истини – парчета от своя злощастен живот, с вечното мото: „Свят изтъкан от несправедливост, няма място за съществуване!“

"Сега научавам, че си е отишъл Янко Янков… Светла му памет на този мъченик…

Професор Янков беше един истински дисидент по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери…

Обаче във всичките му изявления този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално робство…

И накрая, явно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата несправедливост в настоящото време…

Скочил е от 6-ия етаж и е приключил с мъките…

Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, но нашите го смачкаха в Ичкале…

Светла му памет на Янко Янков - срещал съм го по каузи в борба за справедливост…"

Това пише във фейсбук Евгени Попов.

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в село Клисура, Монтанско.

Завършва средно образование в Монтана, висше юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“.

Бил е научен сътрудник първа степен в Института за държавата и правото и гл. асистент в Юридическия факултет на СУ.

Влиза в остър конфликт със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев.

Написва труд за това как Радев и хората около него са изопачили социалистическата правна доктрина.

Изпраща труда в Политбюро. През 1982 г. е уволнен по политически причини и изселен в родното си село.

1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа.

От затвора излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 г. Върховният съд постановява, че поради липса на доказателства е осъден невинен.)

През 1990 г. става член на БРСДП и почти веднага – заместник-председател на партията.

Влиза в остър конфликт с Дертлиев, напуска БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти.

Депутат в 7-ото ВНС. Януари 1991 г. – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес.

За кратко той и партията му членуват в СДС. Председател на Съюза на юристите-демократи.