Това можеше да се случи само в Русия. В Русия това не можеше да не се случи.
Целият свят чакаше някаква развръзка, която да сложи край на тази безумна война.
Но на бойното поле битката се проточи.
Нямаше и кой да направи преврат в Русия - демократите бяха изолирани и без голяма подкрепа сред народа, генералите се неутрализираха едни други, а и кой знае какъв кръволок можеше да изскочи напред.
И тогава той, Евгений Пригожин, изненада целия свят.
Разгневен на болярите и придворните в Кремъл, той тръгна начело на своята армия към Москва, за да се разправи с негодниците.
Във времето на въздушно-космическите военни сили, на свръхзвуковите ракети и всевъзможни най-нови оръжия той ни върна във времето на Стенка Разин…
Или на Емелян Пугачов… Или на генерал Корнилов…
Крачеше към Москва начело на 25-хилядната си армия от изпечени престъпници, освободени от затвора, за да се бият за Русия, извоювала кървавата победа в Бахмут, крачеха и нямаше кой да ги спре.
Минаваха на бърз преход през изконно руски градове и никой не каза как са ги посрещали там.
Може би с цветя?
Стигнаха на стотина километра от Москва.
Светът замръзна в изненада и никой не предприемаше нищо.
Дори украинците застинаха, не знаеха какво е по-добре да направят.
Но Пригожин спря. И се върна назад.
Какво щеше да се случи в Москва?
Пребледнял от страх, Путин фъфлеше от екрана някакви клишета за предателство.
Не, той може да иска да е новият Сталин, но беше далеч от образа му в дните, когато Русия бе нападната от Германия.
Щеше ли да се пролее кръв в Москва? По мои предположения – не.
Когато диктаторите видят, че идва краят им, те са жалки и страхливи
Но кой знае? Може би един нов Толстой ще опише някой ден финала на тази война.
Но Пригожин спря. И се върна обратно. Какво ще стане с него сега?
Отивал в Беларус. Там ще се отдаде вероятно на покаяние и мрачни мисли.

