Нешка Робева коментира пред ПИК горещите теми в държавата в типичния си безкомпромисен стил. Легендарната треньорка разкри какво я радва и плаши днес, какви послания иска да отправи към политиците и има ли фаворит за кметските избори в София. Интервю на Соня Колтуклиева.
Г-жо Робева, какво ви радва, какво ви плаши сега – вас, толкова безспорно смел човек?
Кой знае дали съм смела. Много често си задавам този въпрос: Аз смел човек ли съм? Може би по-скоро безразсъден, не знам. Но в последно време това, което най-много ме радва, е природата, защото живея сред нея с моето четириного семейство – две кучета и две котки (бел. ред. – Робева има къща в село Трудовец, където се уединява през повечето време от годината). Ето това ме радва.Аз съм живяла един живот безкрайно динамично, с възходите и паденията, с всичко. И съм обръгнала. Понякога имам необходимост да кажа това, което мисля. Не че вярвам, че на някого ще му повлияе или ще ме чуе.
Кажете – сега към кого искате да се обърнете и какво искате да му кажете – право куме, та в очи?
Изумена съм каква глупост ни управлява. Не, не мисля, че такива като мен трябва да управляват, не. Но такова невежество, такава арогантност, такава безпардонност. Хора, които застават и лъжат в очите цял един народ и това го наричат политика.
Кои са тези, които най-много ви отвращават, кажете имена?
А кой не е?! Единици в управлението не отвращават. И тъй като не съм съдник, аз си затварям телевизора и не искам да ги гледам. Обаче отворя ли го, то се лее глупост, то е една толкова тъпа пропаганда, толкова обидно тъпа. И тя върви и се продава и се лансира. И аз не мога да разбера коя съм – руски шпионин ли съм, защото искам мир в този свят?! Защото смятам, че се води една братоубийствена война, която се стимулира с всичка сила отвън. И никой не пита народа. Кажете ми за какво го попитаха?По повод скандала с Руската църква. Аз съм вярващ човек. Но 99 процента от поповете не ги харесвам. Много рядко ходя на църква – тогава, когато няма никой, сутрин рано или в момент, в който почувствам нужда. Гледам и руски канали, и украински. И виждам, че и едните, и другите си прокарват политиката. Човек може да избере. Но тук по всички телевизии непрекъснато ти набиват с канчето по главата едно и също и ти обясняват, че тук има руски шпиони. И кой бил руският шпионин – попът?! Ама предполагало се, ама може би… Тези хора са до такава степен нагли, че почвам да си мисля – може би аз греша.
Именувайте ги.
Какво да ги именувам, да не са слепи. Цялото ПП – много ми харесаха, като дойдоха, и гласувах за тях. Млади хора, инициативни, учили на Запад… Както е било след Освобождението – връщат се у нас, носят европейската култура. Боже, какви млади хора е имало тогава.И ние всички се повлияхме. А после виждаш тези млади хора от ПП, които ти дрънкат глупости, глупости… За мен те са престъпници. Защото аз чух Онзи запис, макар и не целия. И ДАНС се активират – хванали големите шпиони – трима попове, а си затварят очите пред този запис. Ама извинете, вие може да искате да бъдете подлоги на американците. А други да искат да бъдат на руснаците. Направете един референдум! Защо не го направите? Слушах наскоро една бивша активистка на ГЕРБ, Румяна Бъчварова. Тази жена сериозно ли говори? В началото на века хората събрали пари за „Ал. Невски“, разбирате ли колко са били богати? Излиза, че даренията идват от богатите хора. Но ние знаем, че и богатите, и бедните са дарявали. Обаче тя пропусна да каже, че в началото на XX век тези хора, които са събирали стотинки, и други, които са давали своята лепта според възможностите си, са дали името на тая църква. И когато тази жена казва, че трябва да преосмислим историята, де факто тя казва – трябва да я пренапишем. А когато пък вземат да ми сочат Оруел като едва ли не идеолог на тия, си казваш – те четат, обаче един огромен процент от четящите не вникват в съдържанието.
Сорос им е иделогът на тях.
По телевизията цитираха Оруел. Накъде вървим ние? Вече имаме министерство на лъжата, тоест на истината, което сътворява лъжи, но сега сме вече във фазата на полицията на мисълта. И аз се сблъсквам със страха на хората.
Беше ли по-страшно преди 32 години, или сега е по-страшно с диктатурата на страха?
Тогава беше страшно. Но за разлика от много, които се бият по гърдите как са се борили, аз знам какво е било и знам какво съм понесла и през какво съм минала. А сега ти обясняват, че си свободен, че имаш свобода на словото – да, ама къде да го кажеш, да си говориш сам?! Или ти казват – имаш свободна инициатива. А, добре, ама другият ти взема бизнеса, третият е готов да те блъсне под влака, за да бъде той.Аз се определям като либерал. Давам правото на всеки човек да живее както иска. Не съм за канона – щом аз така мисля, и ти трябва така. Но дайте да говорим за тази сексуална революция. Да ми обясняват, че някакво човече с мустаците е жена, защото той се смятал за такъв… И ако аз му кажа – не, бе, ти си мъж, могат да ме вкарат в затвора. Значи аз трябва да лъжа и да кажа: Да, ти си жена. Защото истината ме застрашава.
Г-жо Робева, а имате ли вече избор за кмет на София, харесахте ли някой от кандидатите?
Мъчно ми е за един, но ми е все тая.
За кого?
Няма да кажа. Познавам един кандидат, когото винаги съм смятала за свестен човек, знам какво ще направят с него, тъжно ми е.
Но ще гласувате за него?
Не съм сигурна дали ще гласувам. А може би ще отида да гласувам в село Трудовец, а не в София. Да ми е чиста съвестта.
Аз съм израснала в Петрич. Вие сте били близки с Баба Ванга, а през годините толкова много се спекулира какво е рекла, какво е предрекла…
Вижте, спекулациите са огромни. Но в момента отново се подема кампания срещу нея. Онзи ден видях един брадатко по телевизията, необръснат, може би някъде под 30, който обясняваше своята теория, че Ванга е продукт на комунистите.
Не знам кой е, но е глупак. Аз я познавах като дете, знам какъв феномен беше.
Той говори как тя лъгала, как хората тук са суеверни…
Оставете ги тези ловци на слава, комплексари.
Но това се внушава, дава му се гласност.
Тогава излезте вие и разкажете за нея. Кой е най-яркият ви спомен за Ванга?
Няма спомен от леля Ванга, който да не е ярък. Но последния път, когато тя беше в състояние да говори, изпращайки ме, каза: „На кого ви оставям, клетите ми приятели…“. А иначе най-яркият спомен е последният й завет към българите: „Не се мразете, не си завиждайте, не си пречете…“.
Какво лично на вас ви позна?
Всичко ми е познала.
И добро, и лошо ли?
Вижте, когато се касае за лоши неща като болест например, тя казваше: „Ако на един болен му кажеш, че има рак, след няколко време ще умре“. Най-напред трябва да се лекува духът.
731
