Опитайте една малко по-различна рецепта за пълнени чушки. Тайните на добрия вкус е в пълнежа, за който ще ви трябва сварена полента, яйце, сирене и ароматни подправки. Зарадвайте близки и приятели и поднесете с гарнитура от сезонна салата, предават от
actualno.com.Необходими продукти: 12 печени чушки
300 г полента
100 г сирене
1 яйце
1/2 ч.л. хималайска сол
1 щип. черен пипер
5 с.л. масло гхи
5 стръка босилек
4 скилидки чесън
Начин на приготвяне: Първа стъпка от рецептата е да сварите полентата в подсолена вода, като следвате инструкциите на опаковката. След това я смесвате с яйцето, натрошеното сирене, както и подправките - сол, черен пипер, босилек, счукан чесън. За да не стане прекалено суха сместа, трябва да добавите обикновено масло или гхи. Почиствате чушките и ги пълните със сместа. Надупчете ги предварително с вилица. Наредете напълнените чушки в намазнена тава и печете до готовност. Приятен апетит!
Полèнта (на италиански: Polenta) е традиционно италианско ястие на базата на царевично брашно или други зърнени храни, с мека структура, сродно с качамака и мамалигата. Въпреки че е известна в различните си варианти почти в цяла Италия, в миналото полентата е била основно ястие на италианската селска кухня в различни северноалпийски, предалпийски, равнинни и апенински райони на регионите Ломбардия, Венето, Вале д′Аоста, Пиемонт, Лигурия, Трентино, Емилия-Романя и Фриули - Венеция Джулия, където е доста разпространено и до днес. Тя също така традиционно се приготвя в регион Тоскана и в планинските райони на регионите Умбрия, Марке, Абруцо, Лацио и Молизе.
Полентата е популярно ястие и в Швейцария, Хърватия, Словения (нарича се „жганци“), България, Сърбия (нарича се „качамак“) и Румъния („мамалига“). Най-широко използваната зърнена култура за приготвянето ѝ е царевицата, внесена в Европа от Америка през 16 век, което ѝ придава характерния жълт цвят, докато преди това тя е била по-тъмна, защото се е приготвяла предимно със спелта или ръж, а по-късно и с елда от Азия. Докато екземпляр от царевица се появява в „Хербариум на Улисе Алдрованди“ (Болоня, 1551 г.), първите писмени сведения за отглеждането на царевица в Италия се отнасят за териториите на Венецианската република.