700 лева за Сийка от Каналето, а за Кирето кога?

Отсъствието на обективни критерии за държавна помощ на културните дейци носи ужасяващия, нафталинен повей на Априлския пленум
Автор новини плюс 05.11.2024 Преглеждания282
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest
Евгени Чертовенски, lupa.bg

Много сложна е българската култура, по-оплетена и противоречива от Близкоизточния въпрос и третия пол.

Мъча се да разбера на какъв принцип правителството предлага пожизнената рента от 700 лева на заслужили дейци и не мога да схвана логиката.

Владо Пенев – хубаво, емблема е и в киното, и в театъра, и в телевизията. Гошо Стайков – как да е, човекът бере душа от множествена склероза, все заслужава едно рамо от държавата. Ама Марта Вачкова?

С какво е известна масивната актриса, освен с досадния ретро соц персонаж на Сийка от „Каналето“ и с това, че е дъщеря на Григор Вачков? Има една роля в „Откраднат живот“ на досадна медицинска сестра, в която е по-дървена и бездарна дори от синчето на Митко Рачков.

А, и да не забравя – записвала е албум с „Ку-ку бенд“ – „Рома ТВ“. Ама то на техните ориенталски кларнети са припявали всички от Галена, до „Бягство към победата“.

Ако Сийка е номинирана за 700 кинта, защо е пропуснат Кирето – нейният благоверен тулуп, изигран от Тончо Токмакчиев? Нима двамата не слагат туршията заедно, не ходят ли в една тоалетна, не делят ли непомосимата тежест на екранното битие?

Добре, че бургаският чичко отдавна си е оплел кошницата и върти бизнес за милиони с розово масло, та е пикал на държавните пари. И все пак.

А Ели Скорчева, тази мадам Бовари на ранния преход, как успя с един филм да се нареди в списъка, след като не се беше снимала в нищо от 1991-а до миналата година? Вярно, „Уроците на Блага“ беше посрещнат с аплаузи от критика и публика, ама не знаехме, че директно осигурява пенсия.

Ако тая работа става с един филм, да дадем и на Павел и Александра от лентата за Гунди. Вярно, че са на по 20 години, ама 700 лева никога не са излишни. Ще си изкарат по една яка вечер в „Плаза“ – кеф им заедно, кеф им – поотделно.

Има и други номинирани за щедрата държавна помощ, които звучат в най-добрия случай странно. Рада Москова например е блестящ сценарист и драматург, но напролет става на 92 години.

Пожелавам й да прехвърли стотака и да скрие още много кучета из разни чекмеджета. Но да се биеш в гърдите, че отпускаш „пожизнена“ стипендия на човек в подобна възраст, е най-малкото проява на твърде лош вкус.

Отсъствието на категорични и обективни критерии за държавна помощ на културните дейци носи ужасяващия, нафталинен повей на дните след Априлския пленум, когато интелектуалците ни попадат в хитрия болшевишки капан и се щурат между баналното подлизурство и психопатичния догматизъм.

Времената, в които общественият принос се измерва в ловните излети с Тодор живков и Пенчо Кубадински, а за по-младите актриси – в броя на поетите увиснали пишоци на дъртаците от Политбюро.

Нямам нищо против Марта Вачкова и съм уверен, че ако не друго, поне не си е заслужила наградата по гръб и с навирени крака, за разлика от много свои колежки.

Това обаче не променя факта, че нейното признание е шамар в лицето на десетки далеч по-талантливи и отдатени на изкуството артисти. Ама Митко Главчев трудно ще мисли и за това, както е тръгнало, ще трябва бюджет да прави и нови избори да подготвя.