Как хващат Наско Сираков и Гибона да пренасят дънки на границата

В Гърция носеше кашкавал и прахосмукачки, които продаваше на четворни цени, а оттам купуваше дънки и еспадрили
Автор новини плюс 05.12.2024 Преглеждания294
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest
Откъс от книгата „Единакът“

Въпреки цялото напрежение, грубостите и критиките по негов адрес, Божидар Искренов-Гибона си оставаше чистосърдечен и верен приятел. Наско Сираков обичаше неговата компания.

Нищо чудно, че когато се прибра от Копенхаген през лятото след равенството с Дания и реши да отскочи до Гърция за един ден, за да напазарува за Славея, взе точно Божидар за компания. Илиана още лежеше в „Шейново“ след раждането и Наско искаше да я изненада с подаръци за бебето.

Уговори се с Тошко Барзов, който риташе за „Докса“ (Драма) да преспят у тях и на сутринта след пазара да се върнат в София. На Гибона точно му бяха направили операцията на глезена и лежеше в клиниката на проф. Кожухаров в „Пирогов“.

Понеже беше известен с буйния си нрав, по нареждане на Шпайдела Искренов имаше забрана да напуска болницата и професорът му беше уредил легло в неговия кабинет, където нощем го заключваха. Иначе софийските барове щяха да станат свидетели на куцукащия с патерици Божидар.

Професоре, ще го пуснеш ли с мен до Гърция да купим някои неща за дъщеря ми? Аз гарантирам за него, утре ти го връщам.
На Наско определено не му се пътуваше сам.
Няма проблем, щом е с теб. Взимай го тоя тиквеник, но утре до обяд да сте се прибрали, че иначе аз ще имам проблем. И Вуцата, и Шпайдела ще ми пилят на главата – професор Кожухаров махна облекчено с ръка, че поне един ден клиниката ще се отърве от футболиста, който не спираше да задява сестрите и да се шегува с лекарите.

По пътя към границата срещнаха Бойко Щерев, брат на Симо Щерев и Гибона веднага се изпъчи:
Братле, утре гледай на границата да няма никакви проблеми, че със стока ще се връщаме!

На Наско му призля:
Престани да говориш, баща ми всичко е уредил. Наши приятели ще са на смяна на митницата, стига си дуднал!

Малко по-късно спряха за по кафе в Австрийския хотел в Сандански и Божидар пак си знаеше неговото:
Пичове, вижте там на границата утре, като се прибираме, да няма проблеми!

„Леле, тоя идиот“, помисли си Наско, докато го риташе по гипса под масата. В Драма пристигнаха привечер, но се оказа, че Тошко е заминал на лагер и ги посрещна съпругата му Краси. Вечеряха, пийнаха по едно узо и легнаха да спят. На сутринта Наско стана рано и отиде да купува памперси, дрешки и играчки за Славея.

След което се заби директно в един магазин за дрехи и инвестира в 110 чифта дънки. Беше разработил системата перфектно. От пътуванията в чужбина с „Левски“ и националния отбор изкарваше повече пари, отколкото като футболист. Нямаше лагер, от който да е на печалба с по-малко от 2-3 хиляди лева.

А като футболисти им даваха по 30 долара на пътуване, без значение колко време ще стоят в чужбина. Благодарение на връзките и явките на баща си Сираков знаеше отлично къде какво се търси и въртеше нелегална търговия в солидни мащаби.

В Гърция носеше кашкавал и прахосмукачки, които продаваше на тройни и четворни цени, а оттам купуваше дънки и еспадрили, за които у нас се избиваха. За една контрола с юношеския национален отбор още през 1979 г. откри, че в Турция вървяха ленти за фотоапарати и китайски гуменки.

Направи такава пачка, че не можеше да я събере в джоба си. Веднага обърна мангизите в два луксозни кожуха и съотборниците му го гледаха завистливо. Не всички, защото някои си откраднаха по един кожух, но на Наско не му се налагаше да краде. Просто влезе в магазина и си ги купи.

След закуската при Краси Барзова, натовариха покупките в багажника на колата. Наско вече караше синя „Лада 1500“ – държавата щедро беше подарила по една кола на Илиана и съотборничките й в националния отбор по художествена гимнастика.

Той и по тоя параграф беше прецакан, но не се оплакваше. Заради жена си така и не получи апартамент, защото се смяташе за буржоазно извращение едно семейство да има две жилища. Нищо че всичките му съотборници в „Левски“ взеха. Натика дънките в багажника и отгоре сложи памперсите, бебешките дрешки и играчки. Не че очакваше проблеми, митничарите трябваше да са негови хора, но все пак стоката не трябваше да се набива на очи.

Айде да идем да се изкъпем в морето, бе! Така и така сме тука! – на Гибончето не му се прибираше много, та гледаше да си направи кефа. За да не му чупи хатъра, Наско отби в Кавала, където се топнаха в морето. Всъщност, къпа се основно той, защото Божидар не можеше да влезе заради гипса. Само се топна малко и тръгнаха за София. По пътя към границата обаче Гибона не спря да мърмори:
Братле, дай да скрием малко дънки под задната седалка!

Престани да ми говориш глупости! С баща ми съм се разбрал, няма да ни проверяват.
След пет минути пак:
Абе ти си се разбрал, ама дай да скрием малко под задната седалка за всеки случай! Накрая, на 10 километра от границата, Наско не издържа и отби в един черен път.
Добре, хайде, ще скрием колкото се събере.

Задната седалка на ладата се придържаше за купето от две големи пружини и Сираков се измъчи, докато я извади. Оказа се, че отдолу се събират едва 10 чифта. Другите 100 трябваше да си останат в багажника. На всичкото отгоре седалката не искаше да се закрепи обратно на мястото си. Докато се мъчеше, Наско си поряза палеца на дясната ръка до кокал в едната пружина.

Пор такъв! – обърна се към Божидар. – Видя ли сега заради тебе какво стана!
Шуртеше кръв навсякъде, с триста зора я спряха и накрая закопчаха седалката. На границата обаче ги очакваше изненада – смяната беше съвсем друга. „Е, сега си...!“, помисли си Наско, докато един от митничарите се приближаваше към ладата. Познаваше и него, но не беше от тия, които трябваше да ги чакат. Като ги видя, митничарят се ухили:

Наско, Гиби, какво става?!
Гибончето това и чакаше. Скокна от колата и с патериците изкуцука до митницата, където дежурните взеха да го тупат по рамото и да му честитят трите купи. Сипаха му и уиски. В това време Наско трябваше да се оправя с проверката.
Отбий тук встрани, трябва за пред колегите да се направя, че те проверявам поне – прошепна му митничарят. Спокоен, Наско паркира и отвори багажника. Униформеният хвърли едно око, поразрови и се направи, че не вижда претъпкания с дънки багажник.

Дай сега да видим в купето.
Наско затвори багажника с въздишка на облекчение и отвори задната врата, посочвайки празната седалка. Митничарят пъхна глава и се подпря на седалката, която в този момент излетя като тапа от шампанско нагоре с трясък. За малко да му отнесе ченето. Явно пружините едва бяха удържали до границата. Отдолу зейнаха мижавите 10 чифта дънки.
Насе, какво правим сега? Камери ли да викаме? Това вече не мога да го скрия!

Е, сега се видяха в приключения. Започна се щателно броене на дънки. От едната страна митничарите броят, от другата Наско дърпа на всеки 10 чифта по два-три и ги връща обратно в колата. Успя да спаси 40-ина чифта под благосклонния поглед на смяната, но останалите 70 заминаха за конфискация. А Гибона седеше отстрани на сянка, пийваше си от уискито и нареждаше:

Ей, ще се обадя на Иван Славков и утре всички ще сте уволнени бе!
Млъкни, тъпанар! Заради тебе сме на тия пачи яйца! Да скрием дънки, та да скрием дънки! На ти сега! – Наско не можеше място да си намери от яд. Ядът му се засили още повече, когато се прибраха в София и баща му научи за авантюрата. Бай Петко прихна да се смее с цяло гърло:

Как може да сте такива глупаци, бе?! Срамота! Ще ви вкарат в затвора от глупост!
За Наско това беше по-голямо унижение дори и от преживяното на митницата и финансовите загуби, които беше претърпял. Мразеше да се излага пред баща си.
И все пак Гибона, макар и не особено интелигентен, беше истински мъжкар и на него можеше да се разчита в напечени ситуации.

Докато Наско беше болен от хепатит, „Левски“ замина на турне в Кувейт, където властваше строг сух режим. Баща му имаше схема и за там – 6 бутилки уиски се равняваха на едно видео. А видеото в България по това време струваше 3000 лева. Нямаше откъде да се купи, дори в „Кореком“ се чакаше ред по половин година за видео. Наско нямаше да пътува, но светна съотборниците си на далаверата с молбата да му донесат поне едно. Само Гибона се нави. Иначе повечето от тях реализираха операцията и се прибраха с купища пари, с които си купиха чисто нови лади.