Мими Николова с изненадващо признание за еврото

Мими Николова говори
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 03.01.2026 Преглеждания164
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Само дни преди България да направи решителната крачка към еврозоната, емблематични лица от културата говорят не със страх, а с памет и разум. Мими Николова, Дани Милев и Васил Драганов гледат на еврото без патос – с опит, прагматичност и ясното съзнание, че валутата е инструмент, а не съдба.

 

Поп и джаз легендата Мими Николова говори с усмивка за промените, които вече е преживяла:

 

"Помня, когато 1000 лева станаха 1 лев. И тогава се адаптирахме. Така че и сега ще свикнем."

 

За нея предстоящото въвеждане на еврото не носи тъга по лева, а спокойствие, пише "България днес".

 

"Важното е здраве и мир да има. Всичко друго не е фатално", казва певицата, която на 1 януари ще пее в църква и ще посрещне новата година с музика, а не с тревоги, предават от show.blitz.bg.

 

Музикантът Дани Милев, икономист по образование, гледа на валутната промяна хладнокръвно и практично.

 

"Еврото е страхотно нещо. Много по-лесно е – без постоянно преизчисляване, без главоболия."

 

Той признава, че преди празниците е имал чисто технически дискомфорт с превалутирането на хонорари, но благодари, че вече има платформи, които правят това без кеш. А за договорите през 2026 г. е честен до болка: "Закръглям малко нагоре – всички ще го направим", смее се Милев.

 

Философията на Дани Милев стига отвъд валутите: "Имаш пари, нямаш пари – най-ценното е изкуството. То остава."

 

Вместо да пази левове за спомен, той пази история – златни и бронзови медали от детството си по спортна акробатика, рамкирани за бъдещите поколения. "Това има смисъл. Монетите – не", обобщава музикантът.

 

Актьорът Васил Драганов също подкрепя еврото, но не крие тревогите си:

 

"Притеснява ме инфлацията и спекулацията с цените. Някои неща вече са по-скъпи у нас, отколкото в Германия – това е абсурд."

 

По думите му валутата сама по себе си няма да помогне на изкуството, но отворените граници вече дават шанс българските спектакли да бъдат на европейската сцена. Надеждата му е проста: талантливите хора да не обеднеят още повече.