Иво Димитров, вестник "Филтър"
Не се изненадвайте, ако един ден отрежат всички дървета в Северна Македония, които са на повече от 75 години, с мотива, че имали български корени.
Безпомощността на нашите институции и служби, които би трябвало да се грижат за националната ни сигурност, а оттам и за самочувствието ни, понякога е в състояние да извади от обувките и най-спокойния човек. Тази безпомощност е прекрасна среда за българомразците в югозападната ни съседка.
На 22 април, когато отбелязваме 111 години от убийството на Яне Сандански, нервни старчета от сепаратистката „ОМО Илинден – Пирин“ отново провокираха историческата ни памет с листовки, публични изказвания и постове в социалните мрежи.
При това необезпокоявани от българските власти, които без никакви проблеми и срам изпълняват ролята на статисти. Като се започне от дипломацията ни и се стигне до полицията, водена от новите любимци на нацията в лицето на МВР министъра Емил Дечев и главния секретар Георги Кандев.
Вторият вече е наричан с нескрито възхищение от нежния пол „българският Рамбо“. Още не са започнали да му мерят мускулите, но смятам, че е въпрос на време.
Та да се върнем към 22 април, когато някак си покрай ушите и очите на българската служебна власт минаха провокациите на Внатрешната Македонска Револуционерна Организациjа.
Поддръжниците на тази организациja в Пирин, създадена след Втората световна война от УДБ (Управлението за държавна сигурност – на сръбски Управа државне безбедности) в Белград се оплакват, че видите ли, им било забранено да отбелязват годишнината от убийството на македонскиот национален херој, големиот војвода Јане Сандански край Разложкия манастир.
Затова се събрали в Мелник. Сякаш Мелник е в Република Сърбия или в пластмасовата Северна Македония. Сякаш като напишеш някакви текстове на маймуница, ще успееш да смениш родината на Яне Сандански, ще обърнеш историята с хастара навън и ще докажеш, че Луната наистина не е нищо друго, а единствено и само земя македонска.
Впрочем чедата на сръбските служби си позволяват поредната гавра с българщината, защото в страната ни цари пълно безхаберие. Северномакедонските сепаратисти са послушни и смирени само когато се редят за български паспорти.
Защото тези паспорти им отварят широко вратите да пътуват свободно в белия свят. Тогава са склонни удобно да забравят и за македонския език. Дори са способни да признаят, че ОМО не е партия, а е марка прах за пране, че Земята не е плоска и че нейният център не се намира нито в покрайнините на Скопие, нито в крайните квартали и предградията на Белград.
От близо три десетилетия българската дипломация си затваря очите за гаврата с българщината. Сепаратистката организация функционира у нас под една или друга форма и на думи се бори за човешки права. Всъщност е политически инструмент, финансиран от определени сили в Скопие и Белград.
Нейните членове се ползват с всички права, гарантирани от Българската конституция. Те не живеят по-различно от останалите, като изключим факта, че проповядват неистова омраза към всичко българско. Нещо повече – наричат ни с презрение татари.
В същото време се ползват от всички привилегии на същите тези „татари“, които за останалия европейски свят са равнопоставен член на ЕС. Развиват бизнеси, включват се активно в политическия живот на Петрич, Сандански, Гоце Делчев и Благоевград.
В същото време затрупват европейските съдилища с жалби срещу България. Нарушавали сме им човешките права, не сме им давали свобода на сдружаване.
Преди по-малко от две години Атанас Киряков от нерегистрираната още у нас ОМО „Илинден“ – Пирин призовава България да бъде разцепена и настоява Пиринска Македония да се откъсне, за да стане автономна.
И един ден...
В Македония ще режат всички дървета над 75 години, защото имали български корени.