Най-добрите в класа, безупречни в работата и награждавани партньорки, съпруги и майки. Защо тогава толкова много жени се тревожат за това как се представят? Защо толкова се страхуват, че не са най-добрите и най-подготвените?
Вярно е. Все още живеем в общество, където, за да бъде избрана една жена, тя трябва да е наистина специална, а автобиографията ѝ трябва да е много по-добра и безупречна от тази на мъжа, предават от actualno.com.
Жените днес са твърде обременени, а известната руска поетеса Лариса Рубалская разкрива коя вълшебна дума може да реши 90% от проблемите.
Ключът е да промените гледната си точка и целият ви живот ще се промени.
Психолозите посочват, че съвременните жени все повече се губят в безкрайното търсене на „идеала“. Често цитираната руска поетеса Лариса Рубалская , изключително популярна в Русия, предлага изненадващо просто решение. Нейното решение не е скъпа терапия или медитация. Една малка дума променя всичко. Малка „магическа формула“ за вечно недоволство.
Човешката природа е пълна с парадокси. Покрив над главата, семейство, здраве - изглежда сякаш имаш всичко необходимо. Но погледът упорито се скита към живота на други хора : нечия кариера, фигура или почивка от социалните мрежи. Съседът е по-строен. По-успешен приятел. Колега е по-щастлив в брака. И изведнъж чувстваш, че животът минава покрай теб. Звучи ли ти познато? Лариса Рубалская е разбирала много добре този порочен кръг.
Нейната „тайна дума“ е – „но“. Това не е възвишено утвърждение, а прост инструмент за промяна на възприятието. В текстовете ѝ звучи като житейски трик:
„Едната е грозна, но умна.
Другата е красива, но сама.
Но не ѝ пука...
А без цветя, няма дори ваза за миене...“
Има го онова магическо „но“. То не отрича проблемите, а измества фокуса. Вместо да завиждате на „идеалния“ живот на някой друг , започвате да забелязвате уникалността на вашия собствен. Красивият ви приятел сам ли е? Но той има свобода. Колегата има ли перфектния брак? Но може би няма време за хобитата си. Въпросът не е да се омаловажават животите на другите хора, а да се признаят собствените силни страни.
Американският писател Робърт Брайънт е казал, че ако съдим рибата по способността ѝ да се катери по дърво, я осъждаме на провал. Безсмислено е да се измервате по стандартите на другите хора. Птицата се съди по полета, а не по ходенето.
72
