Дъщерята на Лечителя: Заветите на Петър Димков към българите

Оперирали го на фронта без упойка, той пеел, за да надмогне болката
Ивайло СтанчевАвтор Ивайло Станчев 26.08.2026 Преглеждания68
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest
Наскоро Лили Димкова навърши 94 години. Тя е родена на 16 юли 1932 г. и е единствената дъщеря на любимия на народа лечител Петър Димков (1886-1981). Лили е забележителна българска художничка, сценограф и езотерик. Стилът й е уникален, дълбоко свързан с идеите на Бялото братство и учението на Петър Дънов.

И днес Лили Димкова живее уединено, близо до Бога, с взор, отправен към израстването и подхранването на Духа. В книгата „Петър Димков – моят баща“ (издадена през 2006 г.) и свои интервюта през годините тя е споделила най-ценните заръки, дадени от баща й, които и до днес спазва с благоговение.

Ето някои от основните препоръки в завета на Петър Димков към дъщеря му и към българите:

За прошката и намесата в чуждия живот

„Ако има нещо, за което да простиш – прости! Ако има нещо, което би ти помогнало да разрешиш даден проблем – разреши го, но с любов, с доброта.

Не критикувайте, защото критиката е разрушителна. Често даваме съвети и грешим, като се намесваме в живота на другите. Не бива да го правим, ако човек не е поискал.

Оплакването също е безсмислено натоварване на другия. Като имаш нещо, което искаш да кажеш (лошо или гневно), излез на балкона и го кажи (на вятъра).“

За сутрешната благодарност

Петър Димков е вярвал, че здравето започва с първата мисъл сутрин. Той е учел дъщеря си, че благодарността е най-силният щит срещу болестите и бедите:

„Той всяка сутрин благодареше на Бога за новия ден, който му подарява, и възможността да му служи. Научи ме, че като станем сутрин, първо трябва да благодарим на Бога за Живота, който ни е дал, за милостта, с която ни е обсипал, за хубавите мисли и чувства, които ни е изпратил“, казва дъщерята на Лечителя.

Урокът за любовта

Лили Димкова описва как баща ѝ е гледал на света не чрез егото, а през призмата на чистото Божествено начало у всеки човек и творение: „Ние трябва да се изпълним с вяра, с надежда, тогава ще дойде упованието, а то е сила, спокойствие. Татко ме учеше, че с любов трябва да се обръщаш към всичко – и към хора, и към животни, и към растения. Най-важното е да обичаш, а не да чакаш само да бъдеш обичан“.

Връзката между лошите мисли и болестите

Петър Димков е лекувал не просто симптомите на физическото тяло, а първопричината в душата. Лили предава неговите думи:

„Болестите са в резултат от отрицателните ни мисли и състояния, както и от лъжата. За да бъдем здрав народ, трябва да се придържаме към положителното и доброто.“

Пеенето също е много важно за здравето. Баща ми ставаше сутрин и веднага започваше да си тананика... Никога не бъдете намръщени и озлобени. Ако ви е тъжно, вгледайте се в очите на някое дете – това винаги ще ви накара да се усмихнете. Усмивките са дефицит в днешно време, а са нещо прекрасно.

С пеенето е свързан и един от най-впечатляващите спомени на Лили Димкова за баща ѝ, който касае неговото минало като войник и офицер, участвал в три войни и раняван осем пъти. Веднъж след тежко раняване в коремната област се налагала спешна и изключително трудна операция на бойното поле, но лекарите не разполагали с никаква упойка.

Тогава Димков казал на хирурзите да започват без колебание и започнал да пее с пълен глас, за да надмогне физическата болка. С песен преодолял операцията и дал пример на останалите ранени войници да не се оплакват и да вярват в силата на духа.

Формулата за здраве

Лечителя твърдял, че самовнушението е един от най-древните методи за себелечение. Димков научил дъщеря си всяка сутрин (в полусънно състояние) и всяка вечер преди заспиване да казва шепнешком по 20 пъти фразата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре се чувствам“. Той вярвал, че това изречение прониква право в подсъзнанието и постепенно подобрява състоянието на целия организъм.

Петър Димков е вярвал, че животът ни може да бъде много по-приятен, а здравето по-крепко единствено спазвайки древни и лесни правила. Той ги завеща, от нас зависи дали ще ги спазваме и помним.