Симеон Владов, фейсбук
...Четох, гледах, слушах - макар и непостоянно - в медиите и най-вече тук във Фейсбук - словесната и визуална помия преди, по време и след поредните избори... и не мога да повярвам докъде може да стигне и стигна низостта, злобата и деградацията на някои хора! И всичко това след 37 години демокрация?!
Това е официалната версия, нали? Че живеем в демократично общество! Е да, ама не!
Изтрещяването е взело размерите на пандемия и този страшен вирус на неприемане на чуждото мнение, на нетърпимост и арогантност, преминаваща в жестокост е поразил мозъците дори и на много интелигентни, уважавани до вчера от мен хора...
За глупостите, измишльотините, интригите, опорките, тъпотиите... не искам да отварям дума! Наистина съм изумен! Ще спра дотук с коментарите, защото не искам да влизам в помията, макар че мазните пръски от хвърляните в нея закани, обиди, заплахи и анатемосвания, хвърчат надалече и опръскват и онези, които са се дистанцирали от дълбоките и миризливи ями, наречени "социални мрежи".
Ще направя просто една препратка. Наскоро имах премиера - не само аз, а и целият екип на мюзикъла "Принцът на Египет" в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново. В премиерния спектакъл изиграх ролята на Хотеп - Върховния жрец по време на управлението на Фараон Сети Първи.
Та, този същият Хотеп има една реплика, според мен една от най-важните в мюзикъла: "...А, Вие не забравяйте съдбата на онези фараони, които се противопоставяха на волята на боговете! Династиите идват и си отиват... Властта на Върховния жрец е вечна!"
Ще си позволя да я префасонирам в контекста на този пост... "...Нека не забравяме съдбата на онези управляващи, които се противопоставяха на волята на Бога и на волята на народа! Политиците идват и си отиват... Изборите минават и отминават... Остават хората! Остават добрите, нормални, човешки отношения! Или изчезват и нищо не може да ги върне!" Не знам...
Не знам как ще живеем заедно в тази отровена с неприязън, злоба и нетърпимост обществена атмосфера?! Клетата България... Осъдена на разделение и имаща нерадостната съдба брат брата да унижава, смачква, убива...
Съединението правело силата?! Да, но къде го това съединение в днешното трудно и тежко време? Аз не го виждам. Уповавам се на онези кратки исторически моменти, когато българите са били единни и България е била силна и непобедима!
И се спасявам, в онази велика мисъл на Кант: "...Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен..." И това е най-силната ми защита - вярата в Бога и моралните ми принципи! Те са моята броня. И нищо и никой не може да я пробие!
76
