Един мъдрец си има ученик, който често се оплаквал от несгодите на живота. Когато някой ранял сърцето му, той изпадал в тежки депресии и непрекъснато се самосъжалявал. Гледайки как младокът пропилява дните си, мърморейки, мъдрецът един ден го извикал при себе си. Подал му паница със сол и го подканил да опита вкуса ?.
– Кажи ми, ученико, как е на вкус солта? – попитал мъдрецът ученика си.
– Ужасно е горчива и неприятна – оплакало се момчето.
Тогава старецът го накарал да изсипе същото количество сол в близкото поточе и да отпие от него.
– Е, сега какъв е вкусът на солта? – запитал мъдрецът отново своя неопитен възпитаник.
– Сега горчилката на солта изобщо не се усеща и вкусът е много приятен – отвърнал младежът с усмивка.
При тези думи мъдрецът обобщил пред своя ученик:
-Мило момче, в живота е по същия начин. Болката има горчив и неприятен вкус като солта. Но ако се опиташ да я разтвориш в по-приятни мисли и спомени, ще се разведриш и вече няма да я усещаш. Прилагай този принцип винаги, за да си припомняш, че на света има не само лошо, но и добро. Така дните ти ще са по-позитивни и ведри.
https://noviniplus.com/%d0%bc%d0%be%d1%89%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b2-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb-%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b8%d0%bb-%d0%b7/Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
https://noviniplus.com/%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d1%81%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%81-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d1%89%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d1%81/В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време - Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg
606
