10 съвета на Учителя Дънов за любовта

Любовта си остава едно от най-трудните неща за разгадаване
Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 27.03.2021 Преглеждания890
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Колкото и опит да имаме, колкото и да сме преживели, любовта си остава едно от най-трудните неща за разгадаване, предават от actualno.com. Тези 10 съвета на Петър Дънов ще ви помогнат да успеете поне мъничко да вникнете в същността й:

Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.

Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато е цяло.

Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.

https://noviniplus.com/%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d0%bc%d0%b8-%d0%be%d1%82-4-%d0%b7%d0%be/

Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.

Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсa Дунo, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство и което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни стар стил) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна.

https://noviniplus.com/5-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%83%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0/

През 1871 г. започва да посещава училището в родното си село, според някои автори, но според други през 1870 г. баща му, при новото си преместване във Варна, взима и цялото си семейство и детето тръгва на училище там. През учебната 1880/1881 година завършва първи гимназиален клас във Варненската държавна реална гимназия и продължава обучението си там. През пролетта на 1884 г. (втория учебен срок на четвърти гимназиален клас) той се разболява тежко и в училищните документи е записано: „Не е държал изпит по болезън, но ще държи по представление на докторско свидетелство“. В следващите две учебни години (1884/85 и 1885/86) името му не фигурира в списъците на гимназията, няма данни за положени изпити и документ за завършването й.

Тежката болест е преломен момент в живота на Петър Дънов. Няколко години по-късно той пише, че преди нея е чел религиозните книги на баща си, но „не е следвал истината“, чувствал е „душевна борба между добро и зло“. „Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствувах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствувам за Него“.

Петър Дънов продължава образованието си от януари 1885 г. (от втория срок) в методисткото евангелско училище в Свищов. Там признават обучението му във варненската гимназия и след година и половина в Свищов, на 24 юни 1887 г. той получава атестат за завършен пълен петгодишен курс на обучение в Богословския отдел на Американското научно-богословско училище, на основание и на трите и половина години обучение във Варненската реална гимназия (1880/81–1883/84).[7] Учители там са му високообразованите българи Стефан Томов и Йордан Икономов, които след това му дават препоръки за следване със стипендия в Дрю, и директора Чалис.