На науката отдавна са известни свойствата на кардамона, но много малко хора се възползват от тях. Неслучайно той се нарича "кралска подправка". Научете за какво може да ви е от полза този природен дар, предават от actualno.com.
За пречистване на тялото от токсини и излишни течности
Едно от най-популярните свойства на кардамона се свързва със способността му да извежда токсините от тялото. Тази подправка притежава силно изразени диуретични свойства, което означава, че с елиминирането на токсините от тялото се изхвърлят и излишните течности.
За намаляване на лошия холестерол и регулиране нивата на кръвната захар
Освен за изхвърляне на токсините, кардамонът съдейства за намаляване нивата на лошия холестерол и триглицеридите в кръвта, а също така подобрява глюкозния толеранс при пациенти със захарен диабет.
За елиминиране на коремните мазнини и подобряване на сърдечното здраве
Интересното е, че кардамонът помага да се отървете от коремните мазнини, което оказва благоприятен ефект върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове. Проучванията показват, че кардамонът на прах, приеман като хранителна добавка, предотвратява натрупването на коремни мазнини.
За намаляване на наднорменото тегло
Изгарянето на мазнините в коремната област и намаляване на холестерола в кръвта, е особено важно за хората с наднормено тегло. Проучване при жени с преддиабет и затлъстяване установява, че кардамонът намалява нивата на липопротеините и триглицеридите с ниска плътност. Следователно, това води до значително подобряване на общото здравословно състояние.
Холестеролът (наричан някога холестерин) (от старогръцкото холе – „жлъчка“, и стереос – „твърд“; последвано от наставката ол за алкохол) е стерол и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни.
Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.
Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Тъй като той не публикува труда си, друг французин, Мишел Йожен Шеврьол, му дава името. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да започнете нова диета или да използвате каквито и да е средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!
296
