Гласът на "Сигнал" Йордан Караджов: Обиден съм на статуквото

Най-лошото е, че досега всеки българин разбираше от футбол, а вече и от медицина, смята легендарният певец
Ивайло СтанчевАвтор Ивайло Станчев 13.04.2021 Преглеждания725
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 г. Баща му Петър е бивш боксьор от отбора на "Славия", но също така е пеел в хор "Кавал". Данчо учи в 36-о основно училище "Максим Горки", където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Между 1969 и 1971 г. е член на група "Кенари" към читалище "Светлина", след което през 1971 г. се включва в "Златни струни". Първият му запис е на народната песен "Дилмано, Дилберо", осъществен в БНР през 1972 г.

Караджов е лидер на група "Сигнал", от самото създаване на групата е композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са "Липсваш ми", "Спри се", "Спомен мил, спомен мой" и легендарните "Сбогом", "Да те жадувам" и "Може би". Имат издадена "Антология", която включва 46 песни, които преди това са предимно записвани на грамофонни плочи. Към момента тиражът й е напълно изчерпан. Йордан Караджов има забележителна колекция от китари и трофеите в нея наброяват над 40. Със съпругата му Марияна имат две деца - Даниел и Лора, която е популярна певица. Той даде интервю за вестник "България днес".

Йордан Караджов

Г-н Караджов, наскоро с група "Сигнал" пяхте и свирихте за българите в американския град Чикаго. Но точно в духа на пандемията, с която живеем повече от година, изявата ви беше виртуална. Как приемате тези онлайн изяви и можем ли да кажем, че се превръщат в нов музикален жанр?
Толкова вече отвикнахме да свирим пред публика, че не знам как да ги приемам тези събития. Още миналата година през март направихме онлайн концерт в България. Честно да ви кажа, не бях съгласен да правим такъв концерт, но организаторите успяха да ме убедят. Съгласих се и си казах да опитаме. Тогава стана ясно, че сме имали някъде около 20 000 гледания. Но впоследствие се оказа, че независимо дали са 20 000 или двама души, смисълът е абсолютно никакъв. Изявата за българите в Чикаго всъщност беше само за част от тях, тъй като те са около 250 000 души и няма как да ги обиколим всичките.

Легендата Данчо Караджов: Група „Сигнал“ отказа да пее под милиционерски палки

Губи ли се емоцията между изпълнител и публика по време на онлайн концертите? Какво е вашето усещане?
Да, абсолютно. За нас е важно да имаме публика пред себе си. Да гледаме хората в очите и те да вярват в това, което правим за тях. Иначе нищо не се получава както трябва и затова не виждам смисъл в тях.

Положително настроен ли сте, че ще се върнем към нормалността или поне към времена, в които има повече свобода и възможност за забавления, отколкото в момента?
Много се надявам. Не съм изгубил надежда. Чакам в края на пролетта или началото на лятото да отпаднат забраните по отношение на 50 процента, на 30 процента и на не знам си колко процента за мероприятия и закрити помещения. И да започнем с регулярните турнета. Защото тяхната липса е нещо пагубно за "Сигнал". Ние сме група със 7000 концерта през тези 43 години и тези месеци, в които се наложи да "почиваме", се чувстваме доста неестествено. Много ни липсва живият контакт с почитателите.

Успявате ли да не губите форма в пандемията и да продължавате да творите?
Най-интересното напоследък около нас е, че записваме нов албум. Такъв, какъвто не сме вадили от 2005 година. Това също е нещо доста нехарактерно за нашата група, защото навремето правехме едва ли не по два албума на година. Но аз съм толкова обиден на статуквото, че каквито и албуми да правиш, щом не ги въртят, в един момент се губи смисълът от тяхното създаване. Няма смисъл от всичко това. В края на краищата решихме да направим нов албум - изцяло по текстове на гениалния Сашо Петров. Албумът ще се казва "След тъмнината" и се надявам в началото на есента да излезе. И ще имаме възможността да направим няколко концерта, на които да промотираме новите си песни. Предполагам, че ще е интересно за хората, защото текстовете на Сашо Петров са омайващи. Няма друг такъв човек, който да пише по този начин.

На живо пред публика ли смятате да представите песните си?
Задължително на живо, за да има някакъв смисъл.

Разговорът ни трудно може да избяга от пандемията. Виждате ли лъч надежда, че чрез ваксинирането ще успеем да се върнем към нормалния живот с концерти, срещи на живо и дори комуникацията, която познавахме преди повече от година?
Много са противоречиви всичките разговори. Аз между другото се ваксинирах, защото съм болен от диабет и за мен може би това е наложително. И всъщност се случи. Най-лошото е, че досега всеки българин разбираше от футбол, а сега вече и от медицина. Всеки говори всякакви глупости и човек се чуди какво да прави. Освен че ни побъркаха с тази психоза, която ни наляха в главите от вече близо две години, се случва така, че на моменти вярвам, а в други не вярвам. Но много мои познати се разболяха, за съжаление някои от тях починаха.

В България пенсионер не значи винаги мизерия: Отличниците по доходи са звезди и политици

Имате ли усещането, че коронавирусът ни поразява не само физически, но и психически?
Най-вече психически. Тази паника и този страх, който ни "осигуриха", няма да изиграе хубава роля в общия живот на обществото ни. В никакъв случай не е нещо добро.

Споменахте, че новият ви албум ще се казва "След тъмнината". Обвързан ли е по някакъв начин с мрачните последни месеци и надеждата за светлина скоро?
Да, точно това искаме да кажем. След тъмнината отново изгрява слънце. И отново ще слушаме музика, каквато сме правили през тези 43 години.

Дай Боже да е така.
Дано! Бъдете здрави!