Притчата за кибритените клечки ни кара да се замислим

Мария ГосподиноваАвтор Мария Господинова 15.05.2021 Преглеждания842
Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp Telegram Viber Facebook Messenger Pinterest

В кутийка от кибрит живеели кибритени клечки. Те никога не били излизали от своя дом и нямали представа какъв е светът навън, пишат от sanovnik.bg. Но били убедени, че е много хубаво място. Защо ли? Защото всеки път когато човешка ръка вземела някоя кибритена клечица, тя повече никога не се връщала обратно в кутийката. Сигурно светът извън кутията е невероятно място, пълно с удоволствия и богатства, мислели си кибритените клечки.

Когато човешката ръка посегнела да хване някоя от тях, другите много завиждали на избраната клечица. Смятали я за голям късметлия. Те нямали търпение да дойде техният ред и дори понякога се боричкали, за да се прередят по-бързо. Веднъж, както обикновено, човешката ръка отворила кибритената кутийка и взела една клечица, но след това не затворила кутийката добре. Една от клечиците вътре, която била следващата подред и най-малка, проявила огромно любопитство и надникнала през пролуката. Тогава тя с ужас видяла своя събрат да изгаря бързо и да бъде захвърлен в боклука.

https://noviniplus.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b1/

При тази гледка кибритената клечка отстъпила рязко назад, а другите само това и чакали. Те се затичали към отвора на кутийката, а човешката ръка ги сграбчила здраво и ги запалила безмилостно. В суматохата, докато всички пръчици се блъскали да са отпред, най-малката клечица успяла да избяга от кутийката и така спасила живота си… Тази притча ни учи, че понякога стъпката назад може да спаси живота ни. Затова не бързайте да сте първи във всяко начинание. Не се натъжавайте, когато някой ви изпреварва или се налага да забавите темпото. Това може да е за ваше добро, гласи Притча за кибритените клечки.

Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.

https://noviniplus.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be/

Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.

Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.

В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.