Възрастен дърводелец прекарал дълги години в работа за известна фирма. Но ето че пенсионирането му наближило, пишат от sanovnik.bg. След толкова голяма служба старецът вече бил много уморен, но началникът му дал последно нареждане. Ти си най-добрият дърводелец, който сме имали. Направи като за последно още 1 къща. Нека е най-хубавата! Не пести материали и сили.
-Цял живот работя за тази фирма. Колко хубави къщи направих, а заплатата ми все не ми достигаше да си купя мой дом. Омръзна ми да се раздавам за другите и нищо да не получавам насреща – мърморел тихичко дърводелецът, докато режел дърво и градял къщата.
Толкова му било втръснало от всичко в този живот, че не вложил никакво усилие в работата си и използвал нискокачествени материали. Дори и покрива не направил както трябва, и при първия дъжд сигурно щял да протече… Когато обаче завършил къщата, останал шокиран. Когато видял готовия дом, началникът на дърводелеца му подал връзка с ключове:
-Честито, приятел, този дом е за теб и семейството ти! Ти му служи вярно толкова години, а сега искам да ти се отплатя за добрата работа. Нека имаш място, където спокойно да изживееш старините си.
При тази новина възрастният дърводелец много се натъжил и се почувствал изигран от самия себе си. Ако имал и най-малка идея, че гради къща за семейството си, би направил жилището много по-старателно… Притчата за дърводелеца ни учи да влагаме огромно старание и любов във всичко, което правим в нашия живот, защото каквото дадем на другите, това и ще получим в замяна.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
https://noviniplus.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be/Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
415
